О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 29.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3567/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] –гр.София, срещу решение №1248 от 11.06.2015г., постановено по т.д.№780/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в., с което е потвърдено решение №18502/24.11.2014г. по гр.д.№7909/2013г. на СГС, ГК, І-18 с-в.
В касационната жалба на ЗК [фирма] се поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при условията на необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл.201 ал.2 и ал.3 КЗ /отм./, тъй като в случая прехвърлянето на собствеността на застрахования имот е станало преди сключването на застрахователния договор и това обстоятелство не е било отразено в застрахователната полица от застраховащия. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че застрахователният договор е недействителен по чл.195 ал.1 КЗ /отм./ като сключен при липса на застрахователен интерес. Отделно касаторът сочи, че съдът неправилно е придал доказателствена стойност на невлязлата в сила Заповед №1717/23.10.2012г. на Кмета на [община] и на представеното по делото копие от декларацията на А. М. по чл.201 КЗ /отм./. Претендира са отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване като е формулирал следния материалноправен въпрос: „Налице ли е застрахователен интерес при застраховка за чужда сметка, когато договорът е сключен от несобственик, който се легитимира като собственик на вещта?
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация „Р. (България)” ЕАД – [населено място], в който се поддържа, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че е налице константна практика на ВКС по приложението на чл.195 ал.1 КЗ /отм./ за наличието на правен интерес от застрахователния договор в случаите на чл.201 ал.2 КЗ /отм./. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил и писмен отговор и от ответника по касация А. З. М., в който се твърди, че касационната жалба е просрочена, тъй като не е подадена в срока по чл.283 ГПК. Същевременно се излагат доводи за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради некоректно поставен въпрос, който не съответства на решаващите изводи на съда относно наличието на правен интерес от застрахователния договор. Посочват се и аргументи за неоснователност на въззивната жалба, поради липсата на касационните основания, визирани в чл.281 т.3 ГПК. Претендират се разноски с представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на А. М. за пропуснат преклузивен срок по чл.283 ГПК. Касаторът е получил съобщението за въззивното решение на 29.06.2015г., а видно от представената разпечатка от електронната система на куриерска служба „Е.”, пратката с касационната жалба е приета в офиса на службата на 29.07.2015г. – т.е в едномесечния срок по чл.283 ГПК. Според сайта на [фирма], куриерската служба „Е.” е лицензиран оператор за пощенски услуги.
С решение №18502/24.11.2014г. по гр.д.№7909/2013г. на СГС, ГК, І-18 с-в, е осъден ответника ЗК [фирма] да заплати на „Р. (България)” ЕАД по исковете, предявени от А. З. М., на основание чл.208 ал.1 КЗ сумата от 56 000 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2013г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4 159.62 лв. – лихва върху главницата за периода от 11.06.2012г. до 1.03.2013г. С обжалваното решение №1248/11.06.2015г.,по т.д.№780/2015г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел за установено, че „Р. (България)” ЕАД е отпуснала на И. Г. Х. кредит, който той е обезпечил с ипотека върху процесния недвижим имот – двуетажна масивна къща в [населено място], обл.П., [улица]. Посочено е, че през 2009г. Х. е продал ипотекирания имот на ищеца А. М., но е останал задължен към банката по договора за кредит. Отразено е, че със съгласието на купувача М., обезпечението върху имота- учредената от Х. договорна ипотека, е останало да тежи върху вещта. Съдът е приел за безспорно, че И. Х., в изпълнение на задълженията си, предвидени в договора за кредит, е продължил да застрахова ежегодно ипотекирания имот, който вече не е бил негова собственост.
В обжалваното решение е прието за установено, че на 17.02.2012г. И. Х. е сключил с ЗК [фирма] пореден договор за застраховане на процесната сграда в [населено място] с покрит риск „земетресение, включително щети на тераси и стълбище” със срок на действие от 22.02.2012г. до 21.02.2103г. като застрахователната сума е определена в размер на 63 000 евро за сградата. Констатирано е, че застрахователната премия е платена изцяло от И. Х..
Въззивният съд е посочил, че на 22.05.2012г. в района на [населено място] е станало земетресение, при което е пострадал ипотекирания имот. Въз основа на заключенията по извършените съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че вредите по застрахованото имущество надвишават исковата сума от 56 000 лв. В решението е отразено, че с изрична декларация, входирана в деловодството на ЗК [фирма] на 4.03.2013г., А. М. на основание чл.201 ал.2 и ал.3 КЗ е одобрил сключения от името на И. Х. застрахователен договор със ЗК [фирма], с предмет застраховката на собствената му двуетажна къща в [населено място], [улица].
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са уважени на основание чл.208 ал.1 КЗ в пълен размер в полза на „Р. (България)” ЕАД, въззивният съд е приел, че в случая И. Х. е застраховащо лице, което е сключило застрахователния договор и е заплатило застрахователната премия с предмет на договора – недвижимо имущество, принадлежащо на застрахованото лице А. М.. което лице при настъпване на застрахователното събитие има право да претендира плащането на застрахователното обезщетение. Съдът е посочил, че договорът за застраховка от 17.02.2012г. е валиден, тъй като са налице хипотезите на чл.201 ал.2 и чл.201 ал.3 КЗ /застрахователната премия е платена – чл.201 ал.3 КЗ и собственикът на застрахования имот изрично е одобрил договора – чл.201 ал.2 КЗ/. В решението е отразено, че при сключване на договор без пълномощие, договорът се счита за валиден, независимо, че този, който го е сключил е застраховал чужд интерес, доколкото законът изрично предвижда възможността по всяко време, дори и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, в случая – собственикът на имуществото, изрично да го одобри.
Съдът е оставил без уважение възражението на ЗК [фирма], че процесният застрахователен договор е недействителен поради липса на правен интерес от сключването му за И. Х., който не е собственик на застрахованата вещ.. Според въззивния състав „предвид последващото одобрение от страна на собственика на имота, който от друга страна е ипотекиран за обезпечение на вземания на банката по договор за кредит с И. Х., наличието на правен интерес следва да се преценява именно спрямо собственика на имота и такъв е безспорно налице.” Съставът на САС е посочил, че след като в имущественото застраховане изрично се допуска възможността, застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество, няма пречка едно лице от свое име да застрахова чужда вещ (чужд интерес). Затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т. е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират плащане на застрахователното обезщетение. В тази връзка в решението на САС е направен изводът, че в случая са налице облигационни отношения, породени от валидно сключен договор за застраховка в полза на трето лице, каквото се явява „Р. (България)” ЕАД , оформен с посочената полица.
Съдът е изложил и аргументи за допустимостта на претенцията на собственика на вещта да иска изплащане в полза на банката на застрахователното обезщетение, като се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 136 от 30.08.2013 г., т.д. № 1015/2010 г., ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което „независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице”.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният от касатора в изложението въпрос: „Налице ли е застрахователен интерес при застраховка за чужда сметка, когато договорът е сключен от несобственик, който се легитимира като собственик на вещта?, не представлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да обуславя допускане на въззивното решение. Съгласно т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въззивният състав обосновава валидността на процесния застрахователен договор от една страна с наличието на правен интерес за собственика на застрахованата вещ /застрахован/ и от друга страна с факта на одобряването на договора по чл.201 ал.2 КЗ от страна на застрахования при предвидената законова възможност да бъде застрахована чужда вещ от третото лице – несобственик /застраховащ/. Същевременно съдът е изложил мотиви за наличието на застрахователен интерес от сключването на застрахователния договор при непогасен ипотечен кредит на застраховащия, анализирайки съществуващите облигационните отношения от една страна между застраховащия и банката, в чиито интерес е учредена ипотеката и от друга страна – отношенията между банката и застрахования, чиито имот е ипотекиран. Ето защо така поставеният въпрос от касатора, който не включва релевантните според съда обстоятелства за валидността на договора /наличие на правен интерес за застрахования, факта на одобряване на договора по чл.201 ал.2 КЗ и обстоятелството, че кредитът на застраховащия не е погасен към датата на сключване на застрахователния договор/, не представлява материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е формирал решаващата воля на съда.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделен е въпросът, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като съществуващата съдебна практика на ВКС /цитирана във въззивното решение/ относно възможността за сключване на застрахователен договор в полза на трето лице чрез застраховане на чужда вещ и относно наличието на правен интерес от такъв договор за застрахования, не се нуждае от промяна или осъвременяване.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и чл.80 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в полза на А. М. в размер на 1 751.10 лв., който е представил с отговора на касационната жалба списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателства, че посочената сума е платена за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1248 от 11.06.2015г., постановено по т.д.№780/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], да заплати на А. З. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.52 вх.Б ет.3 ап.7 сумата 1 751.10 лв. /хиляда седемстотин петдесет и един лева и 10ст./ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: