О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 365/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 170/ 10.01.2011 година на О. И. А. и Е. С. А., и двамата от [населено място] чрез адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 902 от 22.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 234/2010 година на АС-София.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 5128 от 24.11.2009 година по гр.д. Nо 1029/2006 година на Софийския градски съд по уважен положителния установителен иск за собственост на основания чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ заявен от Е. И. А. на 1/3 идеални части от недвижим имот – три магазина в [населено място] , обединени в един на площ от 120 кв.м., ул.”Р. „ Nо 166 и уважения иск по чл. 431 ал.2 ГПК/ отм/ за частична отмяна на НА Nо */2002 година, НА Nо */1999 година и НА Nо */2002 година за разликата над 4/6 идеални части до 1/3 идеална част, притежавани от Е. А., както и в частта по уважените облигационни претенции срещу всеки един от касаторите- ответници , на основания чл. 30 ал.3 ЗС и присъдените разноски по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 т .1 ГПК , като се поддържа , че въпросът за правната квалификация на един недвижим имот , придобит по време на брака на страните на основание придобивна давност, прекратен към 1987 година поради смъртна единия съпруг , е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 5-72 и Решение Nо 241 / 04.04.1989 година на ВС- II отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК и по въпроса за необходимостта за участие по делото съпруга на участваща страна- приобретател по сделка на спорното вещно право ката необходим другар по см. на чл. 175 ГПК/ отм./ , но без да се сочи конкретно основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 или т.3 ГПК и без приложение на съответна съдебна практика или друга обосновка.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. А., с който защитата – адв.Д.М. – САК оспорва наличието както на основания за допустимост на касационното обжалването поради лисата на точно и конкретно формулиран процесуално-правен или материално-правен обуславящ изхода на спора въпрос ,така и основателността на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение поради незаконосъобразност на въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото касаещи цената на заявените искове над минимално определения от законодателя праг от 5000 лв., покриващи се с данъчната оценка на недвижимия имот и паричната стойност на облигационните искове и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Основният въпрос, предопределил изхода на спора е този , дали процесните магазини, реституирано по силата на ЗВСОНИ и ЗВСВНМРА имущество, са лична собственост на общия на страните наследодател И. Н. А.- починал 1987 година или са имущество , в режим на съпружеска имуществена общност със преживялата съпруга- Е. А., респ. последната има права и на лично основания-придобивна давност .
Решаващият –въззивен съд е направил самостоятелни фактически и правни изводи, приемайки, че процесните магазини са лично имущество, придобито преди сключването на брака на И. А. и Е. А. от 1941 година .
След преценка на наведените доводи на касатороте и цитираната съдебна парвтика, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, 2 и /или 3 ГПК.
Поставеният материално-правен въпрос за правната квалификация на един недвижим имот , придобит по време на брака на страните на основание придобивна давност, прекратен към 1987 година поради смърт на единия съпруг, не може да се приеме , че е произнесен от въззивния съд в противоречие с ПП ВС 5-72 и Решение Nо 241 / 04.04.1989 година на ВС. Посоченото от ищцовата страна придобивно основание на правото на собственост е „ Записка от 02.02.1938 година на III Нотариус при С. областен съд Протокол за съдебна доброволна делба, извършена по частно гражданско производство Nо 1175/1937 година на Второ отделение при С. околийски съд „ по силата на която делба процесните магазини са получени в дял от общия наследодател И. А.. Съдът не е обсъждал в мотивите на решението си констативния нотариален акт Nо 22 / 1977 година , с който по отношения на единия от магазините / обединен в общ магазин –предмет на иска по делото/ , е признато като последващо придобивно основание на правото на собственост изтекла в полза на И. А. придобивна давност/ именно по врме на брака му с касатора Е. А./ и нейните последици. След като с посоченото въззивно решения няма произнасяне на съда по конкретния, формулиран с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК въпрос, то очевидно в производството по чл. 288 ГПК че би могло да се прецени наличие на релевираното основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК- а именно произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата/ ППВС 5-72/ или противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос –т.е. основания в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
И. процесуално-правен въпрос – за необходимостта за участие по делото на съпруга на участваща страна- приобретател по сделка на спорното вещно право ката необходим другар по см. на чл. 175 ГПК / отм./ , на първо място не е от категорията на обуславящите изхода на спора по делото. Само въпрос, в смисъла на правен проблем , мотивирал съда за крайните му по съществото на спора, може да се третира като „въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК „ , в която насока за разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС т.1 .Липсата на произнасяне от страна на съда по конкретен правен проблем в рамките на разгледания спор, поставен от страните като възражение, довод или защитна позиция, не предполага възможност за преценка и произнасяне в рамките на допустимостта на касационното обжалване , а само в рамката на проверка на законосъобразността на въззивното решение в производството по чл. 290-293 ГПК , при допуснато касационно обжалване.
На второ място, дори и посоченият въпрос да би бил въпрос, обусловил изхода на правния спор , то без касаторът / респ. защитата му / да сочи конкретно основание за допустимост в приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК т.е. дали се касае до противоречие по въпроса със задължителната практика на ВС/ВКС т.е. до т.1 , или въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата – т.е. хипотезите на т.2 или е налице необходимост от произнасяне на ВКС , обоснована с конкретни аргументи, т.3 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика с цел точно приложение на закона и развитие на правото, ВКС не може да се произнесе по исканата селекция , тъй като няма правото да нарушава диспозитивното начало и да излиза извън рамката на сочените от страната касатор основания.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 170 / 10.01.2011 година заявена от О. И. А. и Е. С. А. чрез адв. Ц. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 902 от 22.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 234/2010 година на АС-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :