23
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр. С., 06,10, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. т.д. № 1586 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 2126, постановено на 21. 11. 2013 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 580 по описа на съда за 2013 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Досежно нарушенията на материалния закон, касаторът релевира оплаквания, както следва:
По предявения срещу касатора от ищеца [фирма] и уважен иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266 ЗЗД, касаторът намира за неправилен изводът на втората съдебна инстанция, че „забавата, свързана със съгласуването, одобрението на проекта за огнезащита, изработен от изпълнителя (ищец – ответник по касация), се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, поради което той не отговаря за вредите от неизпълнението, на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД, включително и за вредите от забавата по чл. 27, ал. 1 от договор за проектиране и изпълнение на огнезащита на метална конструкция от 30. 10. 2007 г между страните (Договора), във връзка с чл. 92 от ЗЗД, за неизпълнение на всички задължения по договора до 22. 12. 2007 г.”. Според касатора, същият извод на съда е основополагащ за неправилността на решението при обсъждане на всички искове на касатора [фирма], предмет на въззивната жалба. Касаторът твърди, че Договорът инкорпорира в себе си договор за изработка и договор за поръчка, доколкото редакцията на чл. 2, ал. 2 от Договора гласи: „След направата на проекта за огнезащита, изпълнителят започва процедурата по съгласуване и одобрение на проекта от компетентните противопожарни власти.“ Според касатора, изводът на въззивния съд, че задължението на [фирма] е валидно и като такова то се явява обвързващо задълженото лице да изпълни същото точно и в срок, противоречи на друг извод на съда, а именно, че „забавата, свързана със съгласуването и одобрението на проекта за огнезащита, изработен от изпълнителя, се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, поради което той не отговаря за вредите от неизпълнението, на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД”. Според касатора установено е по делото, че е налице поето задължение от страна на [фирма] и е налице неизпълнението му (вместо получаване на съгласуване е постановен отказ от компетентните органи), [фирма] не дължи полагане на усилия, а постигане на резултат, а такъв не е постигнат – в определения срок не е получено съгласуване. В случая неизпълнението на задължението от страна на довереника (който е изпълнител по Договора) е толкова съществено, че е довело, освен до разделянето на проекта на две отделни части, и внасянето му за съгласуване на две части, освен че е наложило закупуването на друга по вид огнезащитна система от друг доставчик, но е довела и до цялостно забавяне на строителството на процесния обект. Касаторът (възложител) излага по-натам, че е следвало да заплати цялото възнаграждение за доставената огнезащитна система, но ако между страните би било налице чисто продажбено отношение. В създадената облигационна връзка по процесния договор обаче на задължението на възложителя да плати цената съответства насрещното задължение на изпълнителя да му престира краен резултат, включващ в хронологичен ред: 1. осигуряването на одобрен инвестиционен проект; 2. доставка на огнезащитна система, позволяваща този проект да бъде одобрен от компетентните органи и 3. осъществяването на технологичен контрол по нанасянето на тази огнезащитна система. Според касатора по-натам, възможността доставената боя да бъде нанесена, вложена в обекта, възниква с одобрението на проекта, в който тя е предвидена за защита на металните елементи. Проектът (вторият по реда си) за огнезащита на Блок 5А е одобрен от компетентните власти едва на 13. 05. 2008 г. и едва тогава е могъл възложителят да извлече полезните свойства от доставката на огнезащитната система. След като договорът за изработка има за предмет предоставяне на комплексен престативен резултат от страна на изпълнителя, трябва да се изследва неговият икономически и правен смисъл в цялост. Касаторът твърди в тази връзка, че съдът не е приложил правилно чл. 20 от ЗЗД, доколкото именно в тази посока са били постигнатите между страните договорености – да бъде престирано от страна на изпълнителя (ответник по касация) в цялост, т е. в съответствие с многокомпонентните му задължения съгласно Договора. Заключвайки, че не изпълнителят, а възложителят е изпаднал в забава, въззивният съд, според касатора неправилно е интерпретирал в цялост процесния Договор. При смесения договор, обективиращ едновременно договор за изработка и поръчка, рискът от несъгласуване на проекта от компетентните служби следва да се носи от изпълнителя – ответник по касация, понеже той е поел отговорност за това, като следва да се посочи и изрично декларираното от [фирма] в чл. 3 (9) от Договора.
По отхвърлените искове, предявени от касатора на основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 27, ал. 1 от Договора и на осн. чл. 79, вр. с чл. 82 от ЗЗД: В контекста на поемането на риска от несвоевременното съгласуване на проекта от изпълнителя (чл. 3, ал. 8 и 9 от Договора), и предвид задължението му (като довереник) да предпази възложителя от вреди, то според касатора [фирма] носи отговорност при забавяне на съгласуването. В този смисъл, според касатора е неправилен изводът на въззивния съд че уговореното в чл. 3, ал. 8 и ал. 9 от Договора не може да се приеме за предварителен отказ от права от изпълнителя с цел гарантиране правата на възложителя, но ако е така, то той е недействителен и не може да породи правни последици за страните. Страните по Договора, като равнопоставени гражданскоправни субекти, имат свободата сами да определят съдържанието му и на базата на поетите взаимни задължения да определят цената на предоставените услуги. Условията и предпоставките за нищожност на клаузите от Договора за прехвърляне на отговорността за несвоевременното съгласуване на проекта, респ. за прехвърляне на риска от започване на полагане на огнезащитното покритие преди съгласуването на този проект, следва да се преценяват от съда не към момента на настъпилото неизпълнение от страна на възложителя, а спрямо момента на сключването на Договора, респ. към датата на постановяване на Мотивирания отказ от С. дирекция „ПБЗН” от 26. 11. 2007 г. След като в процесния договор се съдържат няколко облигационни отношения, а именно на изработка и поръчка, след като няма разделяне на договорната цена по отделни пера, и след като Изпълнителят (в качеството му на довереник) е поел задължение до 05. 12. 2007 г. да осигури съгласуван проект от компетентните противопожарни власти, и предаването му в оригинал на възложителя (чл. 2, ал. 2 от Договора), то той следва да понесе отговорност за забавата така, както е предвидено в чл. 27, ал. 1 от Договора. Още повече, че [фирма] изрично е декларирал в чл. 3 (9) от Договора, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е съгласувал предварително и е направил необходимите консултации с компетентните противопожарни власти, както и е сигурен, че предвидената от него противопожарна боя притежава всички необходими разрешения за използване в страната“. Незаконосъобразен е по-натам, според касатора изводът на съда, че „възложителят е бил в забава, тъй като не е изпълнил задължението си да изработи и достави на обекта металните конструкции, предмет на договора, което е извършено през м. април 2008 г.” Според касатора, клаузата за неустойка по чл. 27 е многокомпонентна, тъй като в нея се съдържа препращане към всички задължения на изпълнителя по Договора. След като бъде съобразена с по-особения начин на формирането на цената на договора (включващ изработка и поръчка), то този начин на формиране на задълженията на изпълнителя, следва да активира и задължението му за заплащане на неустойка за всяко едно неизпълнение по договора, за което той се е задължил. Изводът на съда, че „към момента на закупуване на втория вид огнезащитно покритие от възложителя P. ST 100 – 18. 02. 2008 г. и 05. 03. 2008 г. на обща стойност 53 280 лв. с ДДС са били представени всички необходими разрешителни и одобрения за пожарозащитната боя доставена от изпълнителя, поради което не е била налице обективна необходимост от закупуването на друга боя от страна на възложителя” е в противоречие с влязъл в сила административен акт – становище peг. № ОМ 1847/26. 11. 2007 г., с което е отказано съгласуване на проекта представен за съгласуване от [фирма], както и със становище peг. № ОМ-262/14. 02. 2008 г., с което е съгласуван проектът на [фирма], включващ именно огнезащитно покритие P. ST 100. Тези становища (според касатора) са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и в този смисъл притежават обвързваща съда доказателствена сила. Касаторът твърди, че видно от приетата по делото комплексна експертиза оразмерителните таблици, представени от [фирма] към проекта, не са били достатъчни, за да се направи безспорен извод от органите за противопожарна защита, че са налице всички изискуеми се предпоставки на приложимия държавен стандарт, който те са приели, че следва да се приложи. Освен това ответникът е положил усилия да отстрани този недостатък по документацията на внесената боя, като е изискал от външния доставчик на боята, намиращ се в Г., предоставяне на допълнителна документация, което в последствие е наложило и да се отнесе искането до лаборатория в А.. След получаване на всички необходими документи проектът за Блок 5А също е бил съгласуван, но вече като внесен от името на [фирма], което е предизвикало обща забава в строителството на обекта. Последиците от тази именно обща забава на строителството следва да се вменят в отговорност на изпълнителя. Проектът за блок 5В е бил съгласуван преди получаването тези документи, това е станало след като за част от конструктивните елементи е била предвидена друга боя, закупена от друг доставчик, за които вреди, настъпили в патримониума на възложителя, също следва да носи отговорност изпълнителят. В изложения смисъл, според касатора изводът на въззивния съд, че „осигуряването на положително становище – протокол от компетентните власти за изпълнената огнезащитна система на металната конструкция на обекта, е изпълнено – изготвеният от изпълнителя проект е изпълнен и одобрен от компетентните власти” е неправилен. Първо: за получаването на това положително становище е способствал възложителят, понеже той е внесъл на две отделни части проекта, без това да е било негово задължение по Договора. И второ: в крайна сметка това положително становище е било получено със забава повече от 6 месеца (вторият по ред проект за огнезащитата на Блок 5А е бил одобрен едва на 13.05.2008 г.). Според касатора, на практика изпълнителят е изпълнил задължението си за представяне на необходимата документация, придружаваща огнезащитната система, едва на 25. 04. 2008 г., след което е станало възможно съгласуването на инвестиционния проект за блок 5А в резултат на предоставянето на Сертификата за одобрение peг. № CF 523 (ревизиран на 19. 03. 2008 г.), издаден от „W. C. L.” – В.. Дотогава, според касатора, изпълнителят е бил в забава и не е бил обективно възпрепятстван от действията или бездействията на възложителя. Напротив: от представената по делото кореспонденция, водена между А. К. Г. (Г.) и [фирма], се доказва безспорно, че възложителят по Договора е подпомогнал изпълнителя (ищец, ответник по касация) за сдобиването му със сертификат за одобрение на доставяната от него система за приложението й върху отворените метални сечения. По делото, според касатора е установено, че Становището за допустимост рег. № ПО-ПСд- 110/21. 09. 2007 г. не обхваща информация за приложение на продукта за защита на конструктивни елементи и сечения от U и L профили – обстоятелство, за което отговорност следва да понесе именно изпълнителят. Следователно и в заключение, според касатора, причинената забава не е по причина на поръчващия, а на изпълнителя и след като именно [фирма] е поел риска от несвоевременното одобрение на проекта (в който се предвижда полагането на доставяната от него огнезащитна система), то следва да бъде ангажирана неговата отговорност за забавата. Съобразявайки се с характера на договора като смесен такъв за изработка и поръчка, въззивният съд, според касатора е следвало да намери, че след като не е установено, нито пък е въведено като твърдение, че забавата при осъществяването на строителството се дължи на поръчващия, то рискът следва да се понесе от [фирма] и последиците от забавата да му бъдат вменени в отговорност.
По уважения иск в полза на [фирма] с правно осн. чл. 86 ЗЗД:Според касатора, след като цената по Договора не е била разделена по пера: доставка на огнезащитна система, изработка на проект и провеждане на технологичен контрол, то се налага обоснованият извод, че не може да бъде определена началната дата на забавата за заплащане на мораторната лихва, която незаконосъобразно е присъдена на ответника. Съдът, присъждайки мораторна лихва върху целия размер на задължението по Договора, е изопачил съдържанието и характера на създадената между страните облигационна връзка – от комплексен договор между изработка и поръчка съдът е интерпретирал същия като чисто продажбено отношение. Възложителят е следвало да заплати възнаграждението, което съответства на насрещното задължение на изпълнителя да му престара комплексния резултат: своевременно съгласуван проект за огнезащита, доставка на материал и провеждане на технологичен контрол. Резултатът от простото предаване на стоката в завода – производител на конструкцията З. К., според касатора в никакъв случай не го обвързва със задължение за заплащане на мораторна лихва, считано от тази дата. Според касатора, надлежно прехвърляне на правото на собственост върху огнезащитната система е било налице след преодоляване на всички нормативно установени пречки за нейното одобряване от компетентните държавни органи и тази възможност за одобрение на огнезащитната система възниква едва след като изпълнителят е представил ревизираното становище от „W. C. L.” – В.. Доколкото субективните възможности и познания на поръчващия не са му позволили да прецени дали предложената огнезащита система е приложима за всички видове метални сечения от конструкцията на сградата за територията на страната, то същият не следва да носи отговорност за несвоевременното съгласуване на проекта от изпълнителя, нито пък да носи риска за това.
Релевирани в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Според касатора, при постановяване на решението, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 от ГПК, като се твърди, че не са взети предвид и не са обсъдени всички факти и обстоятелства по делото и събраните доказателства в тяхната цялост, а въззивният съд изобщо не е съобразил и не е извършил самостоятелна преценка на изслушаната под делото комплексна СТЕ, и по-точно т. 4 от нея, постановил е обжалваното решение при съществено противоречие със съдопроизводствените правила, поради несъобразяването на доказателствената сила на Мотивиран отказ от С. дирекция „ПБЗН”, И.. № ОМ 1847/26. 11. 2007 г., който представлява административен акт, издаден от компетентния орган при условията на обвързана компетентност, а по смисъла на ГПК представлява официален документ, притежава обвързваща съда доказателствена сила съобразно чл. 179 от ГПК, и подлежи на инцидентен съдебен контрол съобразно чл. 17, ал. 2 от ГПК, т.е. в конкретния случай само относно неговата валидност. Доколкото липсват такива твърдения (явно заявени от противната страна – бел. на докладчика в касационната инстанция), както и доколкото липсва оспорване на установеното в него съобразно чл. 193 от ГПК, то според касатора мотивираният отказ обвързва съда съобразно чл. 179 от ГПК, същият представлява влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда по реда на АПК и според касатора е недопустимо гражданският съд да пререшава въпрос, по който административният орган се е произнесъл при условията на обвързана компетентност. Твърдят се съществени противоречия в мотивите на обжалваното въззивно решение, подробно описани в жалбата, но отнасящи се всъщност изцяло до противоречие между формираните в решението изводи на съда и изводите, формирани в мотивите на административния акт на [фирма] от 26.11.2007 г., като в крайна сметка се обобщава, че е налице пълно разминаване между мотивите, изложени в решението и отразеното в Мотивирания отказ на органа, както и заключението на СТЕ, т. 4 от нея, неоспорено от ищеца. Оспорва се от касатора изводът на въззивния съд, че ответникът (явно по насрещния иск, доколкото ответник по главния иск е самият касатор – бел. на съдията-докладчик в касационната инстанция) е бил изправен пред обективна невъзможност да изпълни по Договора, след като е отказано съгласуване (приемане) на неговата работа или част от работата, от компетентния за това административен орган, доколкото от една страна, отказът за съгласуване се дължи само и единствено на действията на [фирма] – непредставяне на всички необходими документи, а от друга страна, [фирма] изрично е декларирал при сключването на Договора, че е провело предварително консултации във връзка със съгласуването на проекта, както и че предлаганата от него боя отговаря на всички изисквания.
Претендира се и неправилност на решението поради необоснованост: Налице били, според касатора, също описани специфични грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, които се състоят в несъответствие на неговите изводи за фактите (че към момента на закупуване на втория вид огнезащитно покритие от възложителя P. ST 100 – 18. 02. 2008 г. и 05. 03. 2008 г. са били представени всички необходими разрешителни и одобрения за пожарозащитната боя, доставена от изпълнителя, поради което не е била налице обективна необходимост от закупуването на друга боя от страна на възложителя), със становище peг. № ОМ 1847/26. 11. 2007 г. и становище peг. № ОМ-262/14. 02. 2008 г., както и с т. 4 от заключението на СТЕ. Касаторът намира за необоснован и друг, според него съществен извод на съда, определящ изхода на правния спор между страните, а именно че уговореното в чл. 3, ал. 8 и ал. 9 от Договора не може да се приеме за предварителен отказ от права от изпълнителя с цел гарантиране правата на възложителя, но ако е така, то той е недействителен и не може да породи правни последици.
По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго такова по спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени в цялост, а предявените от нещо срещу ответника по касация такива – уважени в цялост, със законните последици, не се претендират разноски за касационната инстанция. Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата в цялост, претендира разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. При преценка на допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, съобразно изложените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение намира, че в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, кумулативно законоустановените такива основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да уважи предявеният срещу касатора главен иск за заплащане на доставено по силата на договора количество термозащитна боя, въззивният съд е приел в решаващите си мотиви, че в изпълнение на задължението си и съобразно изготвения и внесен за съгласуване проект в [фирма] на 09. 11. 2007 г. изпълнителят – ответник по касация [фирма] е доставил и предал на касатора огнезащитна боя по приемо-предавателни протоколи от 31. 10. 2007 г., 06. 11. 2007 г. и 21. 11. 2007 г., тези доставки по количество и вид отговарят на предвиденото във внесения за съгласуване проект на 09. 11. 2007 г. от [фирма], като същата, така доставена боя е била и обективно годна за изпълнението на процесния проект. За да стигне до такъв краен извод, въззивният съд се основава на заключението на комплексната техническа експертиза и отговорите на вещото лице Х. в с.з. на 23. 03. 2011 г., според които, като проектни решения двата проекта на [фирма] и на [фирма] са еднакви по съдържание, оформление и грешки, проектът на [фирма] за блок В изцяло съвпада по съдържание с проекта на [фирма] само за блок В, а проектът на [фирма] за блок А, съвпада по съдържание само за частта на блок А с първия проект, изработен от [фирма] за двата блока. [фирма] е изготвило два проекта, един за блок А и блок В, и втори проект само за блок В, които не са били одобрени като проекти на [фирма]. Основавайки се на така изложеното, въззивният съд извежда извода си, че изработените проекти от [фирма] фактически са одобрени от компетентните органи, но като внесени от [фирма], като това е важно предвид констатациите на вещите лица, че извършените доставки на боя от изпълнителя по количество и вид отговарят на предвиденото във внесения за съгласуване проект на 09. 11. 2007 г. от [фирма], т.е. и на фактически изпълнения проект и за двата блока, а от това пък, според въззивния съд следва, че [фирма] е изпълнил задължението си по договора, като е доставил на [фирма] необходимото количество боя за изпълнение на проекта, който му е възложен от последния с Договора от 30. 10. 2007 г. Съдът приема за неоснователно твърдението, че собствеността върху боята не била прехвърлена на възложителя, а само бил прехвърлен риска, доколкото обратното изрично е вписано в приемателно-предавателните протоколи, които в тази им част, като удостоверяващи неизгодни за възложителя факти, го обвързват с материална доказателствена сила. Възражението, свързано с представителната власт на лицето подписало от името и за сметка на [фирма] приемателно-предавателните протоколи, не е обсъждано от въззивния съд, като несвоевременно релевирано – с отговора но исковата молба, поради което и преклудирано, а основаното на задължението на възложителя да съхранява стоката (като чужда, според касатора – бел. на докладчика в касационната инстанция), възражение на същия срещу преминаването на собствеността, съдът е намерил за неоснователно, като противоречащо на изрично записаното в протоколите. Неоснователно е според въззивния съд и твърдението, че предвидената от изпълнителя боя не притежава всички необходими разрешения за използване в страната, доколкото според съда вещите лица, изготвили комплексната техническа експертиза в отговора на въпрос № 6 еднозначно отговарят, че „всички използвани в тези проекти системи А. и ППЗ притежават разрешение за ползване в България и са подходящи за полагане върху металната носеща конструкция на Изложбена зала № 5 – Блок А и Блок В на „И. Е. Ц. [населено място]”, по-голяма част от проектите е изпълнена именно с доставената от изпълнителя боя, след като проектите са представени за одобрение от възложителя, но преди издаването на ново становище за допустимост за същата боя от компетентните органи – Становище за допустимост рег. № ПО НД 53/21.08.2008г., както е посочено в заключението на комплексната експертиза, изискване цялото количество огнезащитна боя да бъде вложено в конструкцията на обекта не е уговорено в Договора, но цената по Договора е „твърда” – 211 000.00 лв. без ДДС (чл. 3, ал. 2 от Договора), без посочване размера на отделните задължения, поради което и съдът е приел, че след като изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора, то възложителя дължи плащане на тази цена, включваща и спорната сума. Съдът е посочил още, че осигуряването на положително становище – протокол от компетентните власти за изпълнената огнезащитна система на металната конструкция на обекта е изпълнено – изготвеният от изпълнителя проект е изпълнен и одобрен от компетентните власти.
За да уважи предявеният срещу касатора иск за лихва за забава, върху целия размер на договореното възнаграждение по процесния договор, съдът е посочил, че уговореното в чл. 3, ал. 8 и ал. 9 от Договора не може да се приеме за предварителен отказ от права от изпълнителя с цел гарантиране правата на възложителя, но ако е така, то той е недействителен и не може да породи правни последици за страните по договора, претенцията за лихва за забава не е претенция за допълнително плащане по смисъла на чл. 3, ал. 8 от Договора, тъй като това е акцесорно вземане, породено от неизпълнение на задълженията на възложителя да заплати в срок уговореното в договора възнаграждение, а претенцията е основателна и с оглед изричната разпоредба в този смисъл, на чл. 27, ал. 2 от Договора. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора относно това, че началната дата, от която евентуално може да бъде начислена мораторна лихва е 13. 05. 2008 г. (окончателното съгласуване на проекта за Блок А – бел. на докладчика в касационната инстанция) и то – след като бъде извършена редукция с цената за невложеното количество боя от 2 057,47 кг. в размер на 42 281,00 лв. В тази насока, въззивният съд сочи, че в чл. 5, ал. 3 от Договора точно и ясно е посочено, че 60 % от стойността на договора е дължима като авансово плащане в срок от 4 работни дни след извършване на първата доставка на огнезащитна боя и връхно покритие, първата доставка е извършена на 31. 10. 2007 г., което не се оспорва от страните и се установява от събраните от делото доказателства, или от 07. 11. 2007 г. ответникът е в забава за плащане на сумата от 151 920 лв. с ДДС, но ищецът претендира обезщетение за забава от 25. 11. 2007 г., като началната дата, която и следва да бъде съобразена, като такава, предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Поради изложеното и въззивният съд е приел релевираният от касатора, като начална дата на забавата му за заплащане на цената по договора момент, в който са преодолени всички обективни пречки за извличане на полезните свойства на вещта, обуславящ по-късната дата на прехвърляне на собствеността върху вещта (огнезащитно покритие), за ирелевантен.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 27, ал. 1 от Договора, иск на касатора за разликата до пълния предявен размер на претендираната от него неустойка от 297 510 лв., както и да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част относно същата неустойка, и да отхвърли по същество иска на касатора в тази му част, въззивният съд е приел, че за да бъде присъдена неустойка кредиторът следва да докаже виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника, във връзка с което е уговорена претендираната неустойка, в чл. 27, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че при забава изпълнението на който и да е етап по Договора изпълнителят дължи на възложителя отделно неустойка за всеки етап в размер на 1% от стойността на договора за всеки ден забава. Въззивният съд е приел за основателно възражението на касатора срещу извода на първоинстанционния съд, че на изпълнителя не може да се вменява задължение да съгласува проекта с противопожарните власти, като е изложил в мотивите си, че разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Договора, съответно чл. 4.2. от Приложение № 1, не е нищожна и не противоречи на чл. 144, ал. 1 ЗУТ, както и че в нито един момент съответните компетентни органи не са се позовали на липса на представителна власт на изпълнителя в процедурите свързани със съгласуване и одобряване на процесните проекти. Съдът е изложил, че за изпълнителя е било налице задължение на започне процедура по съгласуване и одобрение на проекта от компетентните органи противопожарни власти и той е започнал такава процедура с писмо вх. № 114/09. 11. 2007 г. на С. Дирекция „ПБЗН. Със становище до [фирма], рег. № ОМ 1847/26. 11. 2007г. на С. дирекция „ПБЗН”, Директора на [фирма] е отказал да съгласува предоставения работен проект, като отказът е мотивиран със следното: 1. Становището за допустимост на ГД ПБЗНМВР, рег. № ПО-ПС-110/21. 09. 2007 г. не се отнася за защита на конструктивни елементи със сечения – U., ? 2 U., ?2 U, U и L, които са посочени в колоните ”Описание” на работните таблици. 2. За стоманената носеща конструкция на блок С (входно фоайе с коктейлна зала за масово събиране на хора) не е предвидена защита, изискваща се за сграда най-малко ІІ степен пожароустойчивост, съгласно изискванията на Таблица 2 към чл. 5 във връзка с чл. 417. Във връзка със заведено в Г., писмо-възражение по становище от СДПБЗН – изх. № ОМ1847/26. 11. 2007 г., за проект „Огнезащита на метална конструкция на Зала 5, блок 5А и Блок 5Б на [фирма], бул. ”Ц. шосе 147, [населено място], със становище рег. № П. 1009 от 20. 12. 2007 г. на Директора на НС „ПБЗН” – МВР, е прието, че при непредставяне на актуални данни за термонабъбващи огнезащитни покрития „R.” подаденото възражение по издаденото становище е неоснователно. Според въззивния съд обаче, изложеното не установява изпадане на забава от страна на длъжника, тъй като в случая неизпълнението са дължи на причина, която не може да му се вмени във вина (чл. 81, ал.1 ЗЗД). Основавайки се на заключението на комплексната техническа експертиза (СТЕ) съдът е изложил, че компетентните органи са отказали съгласуване на внесения от [фирма] проект под предлог, „че оразмерителните таблици към Становището за допустимост от 21. 09. 2007 г. не включват други сечения освен „I” и „H” и кутиеобразни сечения, въпреки официалните писма от C., с които се пояснява валидността на резултатите от изпитванията. В същото време са приели, че за системата P. ST 100 аналогични оразмерителни таблици се разпространяват за всички отворени сечения и са съгласували проект за ППЗ и А. на структурни елементи от строителна покривна стоманена конструкция за Блок В на И. Е. Ц. [населено място]. От изложеното, въззивният съд е направил извод, че е неоснователно възражението на касатора за липса на оразмерителни таблици към Становището за допустимост от 21. 09. 2007 г., като причина за постановения отказ. Контролните органи са приели, че предвид оразмерителните таблици на продукта доставен от изпълнителя, същият не може да се използва за определен вид сечения, но този извод не се споделя от вещите лица и не се подкрепя от последващите действия на контролните органи и съставените в тази връзка актове от тях. За да стигне до такъв краен извод, съставът на САС е изложил съображения, че е установено по делото, че изготвеният проект за огнезащита от изпълнителя фактически кореспондира и е еднакъв с изготвените и внесени за съгласуване два проекта от възложителя, одобрени впоследствие от контролните органи и изпълнени на обекта, от което следва, че още първоначално внесеният от [фирма] проект обективно е притежавал всички необходими за съгласуването му качества. Съдът се е основал и на заключението на СТЕ, в което ВЛ са приели, че всички системи използвани за различните проекти за А. и ППЗ за блок А и блок В притежават разрешение за ползване в България и са подходящи за полагане върху металната носеща конструкция на процесните обекти, т.е. доставената от изпълнителя огнезащитна боя R. P. 600 притежава всички необходими разрешения за използване в страната, включително и в конкретния случай, и в този смисъл не е налице нарушение на чл. 3, ал. 6 от Договора. Изводите на въззивния съд се основават и на заявеното от вещите лица, изготвили комплексната техническа експертиза, и по конкретно на заявеното от вещото лице Р. при отговорите в с.з. на 23. 03. 2011 г., в което същият е уточнил, че буквата „I” е символ на двойно „Т” сечение. При фактори за масивност, които са от 400 нагоре за „U”, „L”, „T” сечения си изискват допълнителни изследвания, но при този проект няма такива фактори. ВЛ излага, че не би се наел да направи сравнение между таблиците на за двойно „Т” сечение или за сечения – кутия защото са различни продукти, но и в двата случая отгоре на таблицата пише, че това се отнася за двойно „Т” сечение или за сечения – кутия, няма таблица, която да се изд