Определение №721 от по ч.пр. дело №2683/2683 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 721
 
гр. София 06.07.2010 г..
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
 ЗОЯ АТАНАСОВА
 
 
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. №  167 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от К. С. М. и С. С. М. срещу решение от 08.06.2009 г. по в. гр. д. № 390/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.01.2009 г. по гр.дело № 2710/2008 г. на Варненския районен съд. Неразделна част от въззивното решение е и решение от 18.08.2009 г. постановено по в. гр.дело № 390/2009 г. на ВОС. С решението на Варненския районен съд е възстановена запазената 1/3 идеална част на ищеца С. К. Д. от наследството на К. С. Г. , чрез намаляване с 1/3 ид.част/по 1/6 ид.част за всеки от ответниците/ на саморъчното завещание, съставено от наследодателката К от 01.09.2002 г., обявено на 16.04.2007 г. и вписано в книгите за вписвания при С. по вписванията В. в полза на ответниците К. С. М. и С. С. М. на осн.чл.30,ал.1 от ЗН. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е решил правните въпроси кои лица са включени в кръга на наследниците по закон при хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗН и в случаите на завещателни разпореждания, правилото на чл.30, ал. 2 от ЗН прилага ли се и за завещания с цялото имущество или е относимо само към частни завещателни разпореждания – т.е. завети. Според жалбоподателите правните въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 28/1962 г. ОСГК ВС , П. № 4/64 г. на Пленума на ВС – т.7, ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК ВКС. Поддържа се, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК.
В писмен отговор ответникът по жалбата С. К. Д., чрез адв.пълномощника Б. Ж. е изразил становище за липса на предпоставките за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че искът с пр. осн.чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателен. Прието е от съда, че ищецът С е наследник с право на запазена част на наследодателката К, починала на 30.05.2006 г. Последната завещала цялото си имущество на ответниците по иска-сега жалбоподатели К. и С. М. със завещание от 01.09.2002 г., обявено с протокол на нотариус от 16.04.2007 г. Прието е от съда, че наследодателката К е оставила наследници по закон две деца, един от които е ищецът.становено е, че ищецът не е приел наследството по опис. Според съда разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН се прилага само в случаите на частни завещателни разпореждания, но не и при универсално завещание, какъвто е настоящият случай. Съдът е приел, че следва да се възстанови запазената част 1/3 ид.част от наследството на К. Г. на ищеца, чрез намаляване на саморъчното завещание, съставено от наследодателката на 01.09.2002 г. в полза на ответниците по иска. Ответниците, спрямо които жалбоподателят с право на запазена част е упражнил правото си на намаляване на завещание до нейното допълване не са от наследниците, които в случая са призовани да наследят.
По поставения правен въпрос в случаите на завещателни разпореждания, правилото на чл. 30, ал. 2 от ЗН прилага ли се и за завещания с цялото имущество или е относимо само към частни завещателни разпореждания – т.е. завети съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Правният въпрос е от значение за изхода на делото и по същия липсва съдебна практика. Освен това в текста на чл. 30, ал. 2 от ЗН не е уредена хипотеза, като настоящата. Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, тъй като в същата не са дадени указания, които да са относими към настоящата хипотеза.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че по правния въпрос кои лица са включени в кръга на наследниците по закон при хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗН въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, П. № 4/1964 г. на Пленума на ВС – т.7, и ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС. Приложимата задължителна практика по поставения правен въпрос е дадена с ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС. С последното е прието, че под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 от ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл.5-10 от ЗН. Със същото решение е обявена за изгубила сила т. 15 от П. на Пленума на ВС № 4/64 г., в която е изразено противното становище. С въззивното решение съдът е решил правния въпрос в съответствие с даденото разрешение от ВКС в ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК, като е приел, че ответниците не са от кръга на призованите към наследяване и съответно не са наследници по закон на починалото лице по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН. За същият правен въпрос съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в нормата на чл.30,ал.2 от ЗН е налице яснота относно лицата, включени в кръга на наследниците по закон.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Допуска касационно обжалване на решение от 08.06.2009 г. по гр. д. № 390/2009 г. на Варненския окръжен съд, неразделна част от което е решение № 1216/18.08.2009 г. постановено от ВОС по същото дело.
Указва на жалбоподателите К. С. М. от гр. В., ул.”П” № 37,вх. А, и С. С. М. от гр. В., ул.”Т” № 53, вх. Г, ет.8, ап.47 да заплатят по сметка на ВКС сумата 140 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят вносната бележка по делото. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще се върне.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или съответно за връщане на касационната жалба.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top