Определение №721 от по гр. дело №108/108 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 721
София, 18.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 108/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. А. от [населено място] срещу решение от 11.07.2011 год., постановено по гр.д. № 3450/2011 год. на Софийски градски съд , ГО, ІІ – ри въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІІ-89-2/26.01.2011 год. на СРС, ГО, 89 състав по гр.д. № 13165/2009 год., с което е заместено съгласието на касатора Х. П. А. за пътувания на детето му В. М. А. Семковска, извън територията на Република България без ограничения на броя на пътуванията , тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето.

Ответницата по касация М. А. С. чрез адв. С. С. оспорва соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обусловена от нейната редовност касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са изпълнени особените изисквания за закона за това , предвидени в разпоредбата на чл. 280,ал.1, г.1,2 и 3 ГПК.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора. Въпросът относно компетентността на българския съд да разгледа спора, с който е бил сезиран , е бил разрешен по пътя на инстанционния контрол. С определение от 01.12.2010 год. по ч. гр.д. № 660/2010год. на ВКС, 3-то г.о. е прието, че българският съд е компетентен да разгледа спора, поради което определението за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност постановено по гр.д. № 13165/2009 год. на СРС и потвърдено с определение от 03.09.2010 год. на СГС по гр.д. № 8001/2010 год., е било отменено и делото върнато на СРС за разглеждане на спора по същество. С оглед на това този въпрос не може да се разглежда като процесуалноправен въпрос, който е бил разрешен в противоречие в други съдебни актове или който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото./ Основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК/.
Липсата на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това когато няма формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, това е достатъчно основание касационното обжалване да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2011 год., постановено по гр.д. № 3450/2011 год. на Софийски градски съд , ГО, ІІ – ри въззивен състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top