5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1108/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. К. Б. от [населено място], подадена от пълномощника им – адв. К. А. и касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] против решение №965 от 12.06.2012 г. по гр.д. № 982/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационните жалби- А. Б., чрез пълномощника си, счита за основателна жалбата на ЗД „ Б. инс” – [населено място], поради това, че присъденото обезщетение било завишено,като други доводи не са развити.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на Л. К. Б.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД…”Страната е заявила, че „ трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…”, което щяло да доведе и до развитие на правото.Изложено е общо, разбирането на касатора относно „ новата уредба на касационното производство”.Посочено е също така общо, че „ най-противоречива „ била практиката по чл.52 ЗЗД”, като накратко е изложено и разбирането на страната.Направен е извод, че „ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл.52 ЗЗД…ако имало практика тя се базирала на стари решения”…Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила ,че „ казуса бил уникален и подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”. Посочено е още, че при постановяване на решението било допуснато отклонение от практиката на ВКС ”относно детерминиране на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура”, като в този смисъл било решение №749/08г. на ВКС. Накратко е разгледано и разбирането за критериите за определяне на обезщетенията.Други доводи не са развити.С молба от 13.07.2012г. касаторът лаконично е заявил, че с оглед оставянето на производството без движение за прилагане на „противоречива практика” представя решения на ВКС и съдилищата.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не са формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към нея. Доколкото изобщо не е поставен правен въпрос, то и общо посоченото решение на ВКС и допълнително приложените решения са ирелевантни като разглеждащи конкретни правни въпроси при различна от тази на обжалваното решение фактическа обстановка, а страната не е навела доводи за конкретно противоречие между тях.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила никакви доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд в обжалваната от касатора част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По жалбата на ЗД [фирма] – [населено място] :
С изложението си, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПСК е: „ Какъв следва да е справедливия размер на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД и какъв е процента на съпричиняване от страна на пострадалия.” Страната подробно е изложила оплакване за това, че „обжалваното решение” противоречало на ППВС №4/68г., което е интерпретирано накратко във връзка с дефиниране на понятието „ справедливост”. Направено е оплакване, че съдът не бил взел под внимание всички критерии за определяне на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД и че „ съдът отчита прекалено занижен размер на съпричиняване в противоречие с ППВС №16/63г. , като накратко са изложени и оплаквания в тази насока, обосновани със защитната теза на страната. Други доводи не са развити.
Страната не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставените от нея въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК тъй като първият е изцяло фактически и по отношение на него следва да се има предвид всичко изложено по жалбата на противната страна. Вторият въпрос изобщо не е разглеждан от въззивния съд по начина, по който страната интерпретира довода си, като същият не е подкрепен с реално отклоняване от задължителна практика, а с оплакване за неправилност на мотивите на решението. Съдът е приел, че с експертизата е установено, че вина за настъпилото ПТП има само водача, а пострадалия е бил с предпазен колан, т.е. това е неговия решаващ извод и спрямо този извод не е поставен правен въпрос – такъв всъщност изобщо не е поставен тъй като оплакването за неотчитане на съпричиняването в рамките на посоченото от страната, съставлява оплакване за неправилност, а не правен въпрос обосноваващ, противоречие със задължителна практика, съставляващо основание за допускане на решението в тази част до касационно обжалване.
Във връзка със соченото противоречие следва да се има предвид освен изложеното вече по жалбата на противната страна и това, че оплакванията за неправилност на решението в какъвто смисъл са изложените доводи макар и окачествени от страната като такива по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №965 от 12.06.2012 г. по гр.д. № 982/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: