Определение №722 от 1.11.2012 по ч.пр. дело №473/473 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 01.11.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 473 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерството на правосъдието на Република България, представлявано от министъра на правосъдието чрез старши юрисконсулт Р. К., срещу определение на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 3274/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Министерството на правосъдието за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 19.04.2012 г. в частта му за разноските.
С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 15 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У., вместо на чл. 20 от договора.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли молбата на Министерство на правосъдието за изменение на постановеното по гр. д. № 3274/2011 г. протоколно определение от 19.04.2012 г. в частта му за разноските, Софийският апелативен съд съд е приел, че Министерство на правосъдието, като централен орган на Република България по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У. следва да поеме направените разноски за преводачески услуги съобразно чл. 15, ал. 1 от същия договор.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и У. всяка договаряща страна поема всички разходи, свързани с предоставяне на правна помощ на нейна територия, с изключение на извънредните разходи.
В случая присъдената в тежест на Министерство на правосъдието сума в размер на 250 лева, представлява разходи по призоваване и извършване на преводи на въззивната страна И. В. Б., в качеството й на главна страна по делото. Същите са свързани с предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 15, ал. 1 от договора и нямат извънреден характер.
Неоснователни са твърденията на касатора в частната жалба за приложимост на чл. 20 от договора. Тази разпоредба урежда реда и начина на подаване на молба за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно решение на територията на съответната държава, както и допълнителни реквизити към молбата, но не и разпределянето и възлагането на разходите за правна помощ по дела за екзекватура между Република България и У..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 3274/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Министерство на правосъдието за изменение на протоколно определение от 19.04.2012 г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top