7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722
гр. София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 566 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12904/30.11.2017 г. на Център за обществена подкрепа – [населено място], представляван от директора Е. Б., чрез адв. Л. В., против въззивно решение № 437 от 25.10.2017г., постановено по възз.гр. д. № 581/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд. С решението в обжалваната му част са уважени предявените от Ц. Г. К.-Б. срещу ЦОП – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата и ответникът е осъден да й заплати обезщетение по чл.225 КТ в размер на сумата 3 406,68 лева. В останалите му части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа доводи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ длъжен ли е ищецът в исковата си молба да посочи защо счита посочения ответник, който не е бил страна по трудовото правоотношение, за работодател по трудовия спор, като изложи ясни твърдения и съображения за настъпило правоприемство; 2/ допустимо ли е съдът да признае уволнението за незаконно, като се произнася по доводи, и факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба, а са наведени за първи път с въззивната жалба; 3/ кой е релевантният момент, към който следва да се извършва преценката дали съответният служител е бил член на синдикална организация, за да се прецени спазена ли е процедурата по чл.333, ал.4 КТ; 4/ следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички представени в тази връзка доказателства. Приложени са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които касаторът твърди, че въззивното решение противоречи /решение № 112/10.04.2013 г. по гр.д. № 717/2012 г., IV г.о. на ВКС – по първия въпрос; решение № 665/01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г., IV г.о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., IV г.о., решение № 555/09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г., IV г.о., решение № 158/ 01.07.2013 г. по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение № 637/27.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 883/2010 г., IV г.о. – по втория въпрос; решение № 608/01.12.2010 г. по гр.д. № 1548/2009 г., III г.о. – по третия въпрос; решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г., I г.о. на ВКС – по четвъртия въпрос/.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Ответната страна – Ц. Б., представлявана от адв. Е. З., в срока по чл.287 ГПК е подала писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че между Дневен център за деца с увреждания „Слънце” – [населено място] и Ц. Г. К.-Б. e съществувало трудово правоотношение за длъжността „логопед“, което е прекратено със заповед № 4/09.01.2014 г. на директора на ДЦДУ „Слънце“, считано от 10.01.2014 г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на служителката на датата на издаването й – 09.01.2014 г. Прието е също, че от 15.03.2012 г. Б. е синдикален член на Синдикалната организация /СО/ на К. към ДЦДУ „Слънце“–гр.Борово и като синдикален член се е ползвала с договорената в К. закрила по чл.333, ал.4 КТ при уволнение поради съкращаване на щата. С писмо от 09.01.2014 г. работодателят е поискал съгласието на синдикалния орган за прекратяването на трудовото правоотношение с Б., като с протокол от 10.01.2014 г. на синдикалната организация съгласието е дадено.
В хода на първоинстанционното производство, на основание чл.227 ГПК е заличен като ответник ДЦДУ „Слънце”, поради закриването му и на негово място като правоприемник е конституиран Център за обществена подкрепа – [населено място]. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел, че правоприемство е налице и надлежен ответник е Център за обществена подкрепа – [населено място]. В тази връзка е посочено, че със заповед №РД 01-120/28.01.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане е разрешена промяна на вида социална услуга в [община] – от ДЦДУ- [населено място] с капацитет 20 места в Център за обществена подкрепа с капацитет 40 места, считано от 01.01.2014 г. Въз основа на тази заповед, с решение № 223/ 27.03.2014 г. на Общински съвет Борово е приета промяната на вида социална услуга; считано от 01.01.2014 г. е закрит ДЦДУ „Слънце” и е открит Център за обществена подкрепа – [населено място]. С решение № 383/07.04.2014 г. на общинския съвет са прехвърлени активите, пасивите и цялата документация на ДЦДУ „Слънце“ на ЦОП – [населено място]. При така установеното, конституираният като втори ответник по исковете – [община] – е счетен от въззивната инстанция за ненадлежна страна. Съдът е посочил, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване правото на иск, като по исковете по чл. 344 КТ съдът следи служебно дали същите са предявени срещу надлежен ответник – лице с работодателска правосубектност. Позовавайки се на разпоредбата на чл.18а, ал.2 З. и §1, т.1 от ДР на КТ, съгласно която работодател на персонала в социалната услуга е нейният ръководител, въззивният съд е приел, че надлежен ответник по предявените искове по чл.344, ал.1 КТ към момента на подаване на исковата молба е бил работодателят на ищцата – ДЦДУ „Слънце”- [населено място], а след закриването му – неговият правоприемник ЦОП – [населено място]. Обезсилено е постановеното срещу ненадлежен ответник – [община] – първоинстанционно решение и производството е прекратено. Въззивното решение в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
По въведените от ищцата доводи и твърдения за незаконност на уволнението, въззивната инстанция е приела, че с оспорената заповед № 4/ 09.01.2014 г. на директора на ДЦДУ „Слънце“, незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение, тъй като ищцата като синдикален член на К. и по силата на действащ К. се е ползвала със специалната закрила по чл.333, ал.4 КТ при уволнение. В случая, трудовото правоотношение с Б. е прекратено, без преди това работодателят да е изискал и получил предварителното съгласие на синдикалния орган. Изводът е направен при данните, че заповедта е издадена и връчена на служителката на 09.01.2014 г.; същият ден работодателят е изпратил писмо за изискване на съгласие за уволнение от синдикалната организация и съгласно представените писмени доказателства, съгласието е дадено с протокол от общо събрание от 10.01.2014 г. Като допълнително съображение за незаконността на уволнението е посочено, че работодателят не е установил действителното съкращаване на щата за длъжността „логопед” – по делото е било представено само щатното разписание в сила от 09.01.2014 г., но не и предишното, действало до тази дата. В заключение е направен извод за основателност на предявените искове за отмяна на уволнението и за заплащането на обезщетение за 6 –месечния период по чл.225, ал.1 КТ, през който ищцата е останала без работа.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че по поставените от касатора правни въпроси не е налице поддържаната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Първият въпрос в изложението, касаещ надлежната пасивна процесуална легитимация на ответника – работодател, е релевантен, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната съдебна практика. Непротиворечиво ВКС е приемал, че материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. /, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение – §1, т. 1 ДР на КТ. Работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. когато е налице специалната правоспособност по § 1, т. 1 ДР на КТ. В тълкувателните мотиви по т.1 от ТР №1/30.03.2012 г. по т.д.№1/2010г. на ОСГК е разяснено, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
При действието на чл.18а З. различните социални услуги са обособени в отделни направления със свой ръководител, като кметът на общината е техен работодател, а ръководителите на направленията са работодатели на персонала в съответната социална услуга съгласно § 1, т. 1 КТ. Макар работодателят по § 1, т. 1 КТ да не е юридическо лице, той е процесуално легитимиран като главна страна по трудови дела и е надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, защото притежава по силата на специалния закон /чл.18а, ал.2 З./ работодателска правоспособност да сключва и прекратява трудовите договори с персонала в заведенията за социални услуги / в т.см. – решение № 380/10.01.2014 г. по гр. д. № 2034/ 2013г., IV г. о., решение № 467/08.01.2013 г. по гр. д. № 1565/2011 г., IV г. о. на ВКС, в т.ч. и цитираното от касатора – решение № 112/10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 717/2012 г., IV г. о./. Въззивното решение е съобразено с посочената практика и като ответник в трудовия спор е конституиран работодателят на ищцата, разполагащ със специалната работодателска правоспособност, съгласно чл.18а, ал.2 З. вр. с §1, т.1 ДР на КТ, а след закриването му – неговия универсален правоприемник /ЦОП – [населено място]/, който като структурна и организационна единица е поел дейността на закрития ДЦДУ „Слънце”, в т.ч. и съществуващите трудови правоотношения /чл.123, ал.1 КТ/.
Останалите въпроси в изложението също не обуславят допускането на касационното обжалване.
Съдът е съобразил установената практика, че страната не е длъжна да знае правото и не е длъжна да сочи правна квалификация на предявения от нея иск, но е длъжна да посочи съдържанието на претендираното от нея право /в петитума на исковата молба/ и фактите и обстоятелствата, от които то произтича /в основанието на исковата молба/. В случая, въззивният съд не се е отклонил, а е съобразил даденото разрешение с посочените от касатора – решение № 665/01.11.2010 г., IV г. о. по гр. д. № 242/2009г., решение № 149/ 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., IV г.о., решение № 555/09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г., IV г.о., решение № 158/01.07.2013 г. по гр.д. № 1008/ 2012 г., IV г.о., решение № 637/27.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 883/ 2010г., IV г.о. на ВКС, в които е прието, че предявеният иск за признаване на незаконност на уволнението не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. С процесуалните си действия страните очертават предмета на доказване. В случая, ищцата е оспорила законността на уволнението, като общо е посочила, че не е налице съкращаване на щата за заеманата от нея длъжност, както и че заповедта е издадена без преди това да е изискано и получено съгласието на синдикалната организация, в която тя членува. Като се е произнесъл по доводите за опорочена процедура на уволнението във връзка с нарушаването на закрилната норма на чл.333, ал.4 КТ, както и за наличието на фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ, въззивният съд не е основал решението си по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на непосочени от ищеца факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление.
Не е налице противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение № 608/01.12.2010 г. по гр.д. № 1548/2009 г., III г.о. на ВКС, относно момента, към който се преценява спазена ли е от работодателя процедурата по чл.333, ал.4 КТ. В случая, въззивният съд е посочил, че законността на уволнението се преценява към датата на издаване и връчване на уволнителната заповед. Обсъждайки представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че съгласието на синдикалната организация за уволнението на Б. е изискано и получено впоследствие, след връчване на оспорената заповед, което обуславя незаконосъобразността й само на това основание. Доводите на касатора за необсъдени от решаващия съд доказателства и възражения, с които се аргументира селектирането на жалбата, касаят съществото на правния спор, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437 от 25.10.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 581/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.