О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 10.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 4299 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от адвокат В. А. А. от АК Р., определена за адвокат на И. В. Ш. по допусната от съда правна помощ по чл. 95 ГПК, срещу определение, постановено в закрито заседание от 26.06.2015 г. по гр.д. № 218/2015 г. на Великотърновският апелативен съд в частта, с която е отказано на адвокат В. А. да й бъде определено възнаграждение във връзка с участието й във въззивното производство.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност – адвокатът се позовава на чл. 83, ал. 3 ГПК и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 1255/20.10.2014 г. първостепенният Русенски окръжен съд е предоставил на И. В. Ш. правна помощ на осн. чл. 95 ГПК. А. В. А. е определена за негов процесуален представител по делото от АК Р. по реда на чл. 18, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП).
Първостепенният съд е определил възнаграждение на адв. А. по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради уважаване на иска, предявен от И. Ш., е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение направо на адв. А..
Ответникът Научно-изследователски институт по управление на регионални проекти, Е. е подал въззивна жалба против първоинстанционното решение, образувана във въззивно гр.д. № 218/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
Адвокат А., като процесуален представител на Ш., е депозирала отговор, като с него е подала и молба до въззивния съд да й определи възнаграждение за въззивното дело.
Молбата е оставена без уважение, като апелативният съд е посочил, че в случая приложими са правилата за размера на адвокатското възнаграждение, начина на определянето му и изплащането му, уредени в Закона за правната помощ.
Определението е правилно.
Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното бюро за правна помощ по банков път, въз основа на решение на председателя на Бюрото и отчета, представен от адвоката, като Адвокатският съвет преди това само проверява и заверява отчета и може да прави предложения до НБПП за неговия размер. Окончателно се произнася НБПП съобразно вида и количеството на извършената дейност и съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ. Адвокатът подава отчет, удостоверяващ извършената от него работа до едва след приключване на делото в съответната инстанция – при предоставяне на правна помощ в съдебно производство, в срок до една година от преустановяване на участието му. Съдът, на осн. чл. 78, ал. 7 ГПК, присъжда адвокатско възнаграждение, но не в полза на адвоката, а по само по искане и в полза на НБПП, което е надлежната страна да го получи по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК, в зависимост от изхода на спора. Ако правната помощ е предоставена на ищеца и искът му е уважен, съдът осъжда ответника да заплати адвокатско възнаграждение в полза на НБПП съобразно представеното решението на председателя на Бюрото по чл. 39 ЗПП и съразмерно уважената част от иска; ако правната помощ е предоставена на ответника и искът бъде отхвърлен, тогава ищецът заплаща в полза на НБПП адвокатско възнаграждение. Когато спорът не е разрешен в полза на страната, на която е предоставена правната помощ (дори отчасти), заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение остава за сметка на републиканския бюджет и не се възстановява (изцяло или отчасти) от съда.
Неоснователно адв. А.се позовава на определение № 243/2014 г. по гр.д. 0 1530/2014 г. на III г.о. на ВКС, определение № 356/2014 г. по ч.гр.д. № 1843/2014 г. на IV г.о.о на ВКС , които разглеждат хипотези на назначени от съда особени представители на страни по дела по чл. 16, ал. 6 ГПК от 1951 г. (отм) и по чл. 47, ал. 6 ГПК. Както е изяснено и в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което неточно се позовава адв. А., размерът на адвокатското възнаграждение, редът и начинът на определянето му, е различен при предоставяне на правна помощ по чл. 94 ГПК и в случаите на особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 2, 3 и 4 ГПК и по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Актът за предоставяне на правна помощ има съдържанието по чл. 25, ал. 3 ЗПП и се изпраща на Адвокатския съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, след което АС уведомява органа, предоставил правна помощ, за определения адвокат. Нито съдът, когато е органът за предоставяне на правна помощ, нито АС определят предварително размера на адвокатското възнаграждение. Както стана ясно, възнаграждение се определя по реда на чл. 37 и сл. ЗПП от Националното бюро за правна помощ, заплащането на адвоката се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на неговия председател.
При назначен от съда особен представител на страната по чл. 29, ал. 2, 3 и 4 ГПК, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Окончателният размер на адвокатското възнаграждение се присъжда от съда, който го определя с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото; само съдът е органът, в чийто правомощия е както преценката за назначаване на особения представител, така и размера на възнаграждението му. То се присъжда с акта, с който приключва делото в съответната инстанция, направо в полза на адвоката.
В случая, неточното приложение на закона от първостепенния съд не води до промяна във въззивното производство относно правилата за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото при предоставената правна помощ. Адвокатски съвет Р. не е компетентен да отправя искания към съда относно размера и момента, към който се определя адвокатското възнаграждение на адв. А. по делото. Тя е определена за процесуален представител на страна по реда на чл. 94 ГПК и, както стана ясно по-горе, НБПП ще заплати възнаграждението й след приключване на делото в инстанцията, след представяне на отчет и решение на председателя на Бюрото. Адвокатският съвет организира предоставянето на правна помощ в съответния район съобразно разписаното в чл. 18 ЗПП и по отношение на адвокатското възнаграждение има само компетентността по т. 6 – заверява отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ, и изготвя предложения или мотивирани откази за заплащане на възнаграждение в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ. Предложенията и отказите на АС са адресирани до НБПП, чието е крайното решение – да плати или не възнаграждение на назначения адвокат, съответно в какъв размер. В заключение, отношенията на съда във връзка с адвокатското възнаграждение на адв. А. са само и единствено с НБПП, след като такова й бъде заплатено от Бюрото и при направено искане по чл. 78, ал. 7 ГПК.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение, постановено в закрито заседание от 26.06.2015 г. по гр.д. № 218/2015 г. на Великотърновският апелативен съд в частта, с която е отказано на адвокат В. А. да й бъде определено възнаграждение във връзка с участието й във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: