1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр.София, 18.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2607/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 30.03.2016 г. по гр.д.№ 11/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 70229/ 2015 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Г. Б. Г. 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Касаторът претендира допускане на касационен контрол по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд при определяне на предпоставките и основанието за носене на отговорност от държавата по чл.2 ЗОДОВ да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за тези вреди и за задължението на въззивния съд при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприето разбиране за справедливост на обезвредата. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна Г. Г. оспорва жалбата с доводи по същество, без да излага конкретни съображения по наличието на основания за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи (в рамките на сезирането си) предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 15.03.2011 г. срещу Г. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 НК. Наказателното производство срещу него е продължило до 12.07.2013 г., когато е оправдан с влязла в сила присъда. Като последица от повдигнатото срещу него обвинение ищецът станал тревожен, напрегнат, поддържал високи стойности на кръвното си налягане, общото му здравословно състояние се влошило. Инстанцията по същество приела, че при тези факти отговорността на държавата да обезщети причинените вреди от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищеца е ангажирана. По отношение на размера на дължимото обезщетение въззивният съд посочил, че отчита възрастта на ищеца, социалното му положение, продължителността на наказателното производство. От свидетелските показания установил, че наказателното преследване поставило ищеца, който бил директор на район в [фирма], в неблагоприятно положение спрямо подчинените му. Обвинението срещу него е било за тежко престъпление и е повдигнато в кратък период преди пенсионирането му, след дългогодишна служба на ръководни постове и при утвърдено добро име в професионалната общност. Като отчел всички тези обективно съществуващи обстоятелства, съдът приел, че обезщетение от 7 000 лв, равняващи се на седем средномесечни заплати в обществения сектор, е справедливо за търпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Размерът на обезщетението е определен при спазване на указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а въззивното решение е мотивирано според изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението съдът е посочил кои конкретно установени по делото обстоятелства са релевантни за определянето му в справедлив размер и ги е подложил на преценка в мотивите си. Съдът е обосновал извода си защо счита, че сумата 7 000 лв е адекватна на търпените неимуществени вреди и е отчел икономическата среда в страната и жизнения стандарт, като е съотнесъл обезщетението към средномесечния доход в обществения сектор. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, а по поставените процесуалноправните въпроси въззивното решение съответства, а не противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 30.03.2016 г. по гр.д.№ 11/ 2016 г.
ОСЪЖДА п. на Р. Б. да заплати на Г. Б. Г. 650 лв (шестстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: