Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 18.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 596 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. срещу въззивно решение от 30.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 7010 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ бр. възз. с-в., с което е потвърдено решение от 26.04.2010 г. по гр.д. № 4484 /2009 г. на Софийския районен съд, 80 с-в., с което е прекратен с развод бракът между жалбоподателя и А. И. А. като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.44,т.3 вр. чл.49,ал.1 СК по вина на двамата съпрузи и на основание чл.53 СК е постановено след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Д..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна А. И. А. твърди, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и исковете са неоценяеми.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователен довода във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е приел, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено от несходство в характерите, въззивният съд е изложил собствени мотиви за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и е препратил към мотивите на СРС за това на основание 272 ГПК; СРС е приел, че е налице факт раздяла от две години (от 2008 г.), която представлява пълна липса на физическа и духовна връзка и за недоказани твърденията на ищеца, че раздялата е причинена от съпругата, приел е, че раздялата представлява пълна липса на физическа и духовна връзка, че продължителната фактическа раздяла е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (съгласно т.3 ППВС 10 /1971 г.), че това е настъпило фактическо основание, което следва да намери и своята юридическа санкция; двете инстанции са приели, че вина имат и двамата съпрузи, които не са направили усилия да поправят отношенията си, които са се влошили трайно и дълбоко.
Жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос: дали като се е произнесъл по непредявено с исковата молба основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака – (факта на) несходство в характерите, въззивният съд, както и първоинстанционният, не е допуснал процесуално нарушение и противоречие с тълкувателно решение № 1 /04.01.2001 г. за въззивното производство в частта за основанията на бракоразводния иск по чл.260,ал.1 ГПК от 1952 г., (отм.) (на който съответства чл.322,ал.1 ГПК), за който въпрос твърди, че осъществява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Видно от изложението на мотивите на въззивния съд и тези от мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивният съд е препратил, въпросът не е обусловил изводите им за дълбоко и непоправимо разстройство на брака – съдилищата не са се занимавали с несходства в характерите на страните, като факт, който да е причинил дълбоко разстройство на брака.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 7010 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ бр. възз. с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.