О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
[населено място], 02.08.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3624/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. В. И. срещу решение № 1806 от 11.08.2015г., постановено по гр.дело №1374/2015г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 197 /13.01.2015г., постановено по гр.дело № 8700/2013г. на Софийски градски съд, І г.о., седми състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. В. С. в отговор на касационната жалба излага съображения за недопускане на решението до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на касационната жалба от дружеството [фирма], представлявано от С. П., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима, защото липсва правоотношение, върху което съдът да се произнесе. Поддържа се, че е недопустимо съдът да се произнесе по претенция за неустойка, произтичаща от договор, действието на който е прекратен едностранно от жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 197 от 13.01.2015г., постановено по гр.дело №8700/2013г., Софийският градски съд е отхвърлил предявения от М. В. И. иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД, против [фирма] за сумата от 55 410 евро, представляваща неизплатена част от неустойка по т.4.2, изр.1 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
За да потвърди решението, Софийският апелативен съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен предварителен договор за продажба на недв. имот- офис, изграден в груб строеж, при уговорена окончателна цена 420 000 евро, при разсрочено плащане при точно уговорени срокове и размер на сумите за погасяване от купувача [фирма] и поето в договора задължение да погаси със свои средства, но за сметка на продавача М. И. тегления от последния банков кредит от [фирма] №35/3.10.2006г. до 25.08.2008г. Съгласно чл.46 от предварителния договор вноските, направени за погасяване на кредита от [фирма] ще бъдат приспаднати от продажната цена 420 000евро. Крайният срок за сключване на окончателния договор е датата 18.12.2008г. При неизпълнение на договора за погасяване на кредита / т.4.5/ купувачът ще дължи неустойка в размер на 150 000евро / т.4.2 от договора/. Установено е също така, че между страните на 1.07.2010г. е постигнато споразумение и е подписана спогодба, според която дружеството дължи на ищеца сумата от 299 450 евро от продажната цена и 150 000 евро неустойка, като със спогодбата са уговорени и други задължения между страните. Със споразумение за прихващане от 14.07.2010г. паричните отношения между страните са били окончателно уредени, като дългът на дружество е определен на сумата от 55 410 евро, със срок на плащане 25.07.2010г. С нот.покана, връчена на ответника на 14.06.2013г. ищецът е развалил споразумението от 1.07.2010г., поради неплащане на сумата в срок.
Въззивният съд не е възприел възражението на ответника за недействителност на предварителния договор, както поради противоречие с добрите нрави, така и поради неравностойност на престациите, мотивирано със свободата на договаряне / чл.9 ЗЗД/ и с оглед на заключението на СТЕ, че цената от 420 000 евро не е спекулативна към датата на сключване на предварителния договор. За неоснователни и недоказани са приети твърденията на ответника за нищожност на спогодбата от 1.07.2010г. Прието е също, че това възражение е ирелевантно за процеса, тъй като след разваляне на спогодбата с обратна сила са отпаднали уговорките за страните. Мотивирано е, че първата предпоставка за иска по чл.92 ЗЗД е доказана – уговорено е задължение за погасяване на кредит №35/2006г. от [фирма], неизпълнението на което е обезпечено с уговорена неустойка в размер на 150 000 евро. За да отхвърли искът за сумата от 55 410 евро, като част от уговорената неустойка от 150 000евро, съдът е приел за доказани твърденията на ответника, че дружеството е заплатило сума от 120 550 евро на ищеца в брой за периода от сключване на предварителния договор до 15.03.2010г. за обслужване на банковия кредит, като е взел предвид констативен протокол от 15.03.2010г., подписан от двете страни, и доколкото е представен от самия ищец и не е оспорен от ответника, съставлява неизгоден за него факт, съдът е приел за доказан факта на получаване на сумата за обслужване на договора за банков кредит. Съдът се е позовал на ССЕ и издаденото от [фирма] удостоверение, че за периода до 15.03.2010г. ищецът е погасявал кредита, като внесената по него сума не се покрива по размер със сумата, която е получил от дружеството. Правният извод е – длъжникът по предварителния договор / дружеството – ответник/ е изпълнил частично задължението си, но тъй като неустойката по т.4.2 от договора е уговорена като компенсаторна/ за пълно неизпълнение/ , то частичното изпълнение на задължението на длъжника макар и да не може да се приравни на пълно изпълнение, води до неоснователност на иска за неустойка.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не вярва или може да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите и в тяхната пълнота и без да изложи съображения защо възприема едни , а други отхвърля?. По този въпрос се позовава на противоречи на посочените в изложението съдебни решения на състави на ВКС, ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ТК, І.о. намира, че първият поставен от касатора процесуален въпрос не отговаря на обшия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. На практика в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат оплаквания за неправилност на решението на САС, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като въпросът не обосновава общия селективен критерий, не се обсъждат съдебните актове на ВКС, представени като задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В раздел ІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира като значими въпроси, при допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1.Какво е правното значение на споразумението подписано от кредитора и длъжника, с което длъжникът признава съществуването на вземане за неустойка в полза на кредитора и поема задължение да го заплати до определен момент? Представлява ли по своята същност подобно споразумение установителен договор и какви са правните му последици?
По този въпрос не е осъществено общото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, доколкото съдът е приел, че споразумението от 1.07.2010г. е едностранно развалено от ищеца. Така както е формулиран въпросът не е съобразен с мотивите на съда, че развалянето на споразумението има обратно действие, доколкото няма характеристиката на договор с продължително или периодично изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. Непосочването на правния въпрос, който е обусловил правните изводи на съда за решаване на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване, без да е необходимо обсъждането на допълнителния селективен критерий / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/
Въпросът: Може ли да се претендира компенсаторна неустойка при частично неизпълнение на договорно задължение, предвид разпоредбата на чл.92, ал.2 пр.второ и трето ЗЗД? е във връзка със спора, обусловил е решаващ извод на САС за отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД, поради което е осъществен общия селективен критерий. Касаторът се позовава на допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са изложени аргументи за приложимост на разпоредбата на чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД и в хипотезата, когато неустойката е уговорена като компенсаторна.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „Може ли да се претендира неустойка, уговорена като компенсаторна за неизпълнение на договорно задължение, при частично неизпълнение на задължението, предвид разпоредбата на чл.92, ал.2, пр. второ ЗЗД”
Касаторът ще следва да заплати ДТ в размер на 2167.45лв. по сметка на ВКС на основание чл.18 , ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1806 /11.08.2015г., постановено по в.т.дело № 1374/2015 г. на Софийски апелативен съд, гр.колегия, седми състав.
УКАЗВА на М. В. И. от г. София да представи платежен документ в деловодството на ВКС, ТК, за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 2167.45лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
След представяне на вносната бележка делото да се докладва за насрочване на председателя на Іт.о. в открито съдебно заседание, или за прекратяване на делото – ако документът не бъде представен в посочения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: