О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С., 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3067 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1-във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 7296 от 30.ІV.2013 г. на Й. Г. К. от [населено място], Х. М. Л., Д. С. Б. и М. С. Петрова – последните три от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-Б., против определение № 1017 на Бургаския ОС, ГК, 1-ви с-в, от 16.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 2356/2012 г., с което след обезсилване на първоинстанционното решение – „като постановено по нередовна искова молба (невнесена в пълен размер дължима държавна такса)”, производството по делото е било прекратено изцяло и тяхната искова молба срещу ответното [фирма]-гр. А., област Б. за разваляне по съдебен ред на сключения помежду им на 20.ХІІ.2004 г. 10-годишен договор за аренда в земеделието е била оставена без разглеждане.
Оплакванията на четиримата частни жалбоподатели са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение: като постановено в нарушение на материалния закон (Тарифата за държавните такси), а също и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото отменяване, като в тази връзка се инвокира довод, че неправилно размера на дължимата държавна такса по конститутивния иск се определя върху равностойността на натуралните рентни вноски за целия 10-годишен срок на договора, след като единствената причина за да се иска разваляне на последния по съдебен ред било неплащането им от страна на търговеца арендатор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред Бургаския ОС, настоящата съвместна частна жалба на К., Л., Б. и Петрова ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Текстът на чл. 129, ал. 4 ГПК не оставя съмнение, че ако нередовности в исковата молба по смисъла на чл. 128, т. 2 от процесуалния закон бъдат забелязани в по-късен момент – „по време на производството”, те също подлежат на отстраняване по реда на първоначалната проверка за редовност на молбата, т. е. посредством даването на надлежни указания до ищеца/ищците, респ. и до въззивника, които ако не бъдат изпълнени в посочения от съответния /вкл. въззивния съд/ срок, имат за последица връщане на исковата молба заедно с приложенията към нея. Съгласно чл. 2, ал. 1 от закона за арендата в земеделието предмет на специалния договор е предоставянето за ползване на земеделска земя за определен период от време /в процесния случай за не повече от 10 стопански години/ и след като не се касае за вещни права върху имот, важи правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 3-то ГПК, според което размерът на цената на иска по претенция за разваляне на договор е „стойността на договора”. Тогава дължимата държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифата да държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 4% върху така определената цена на иска, т.е. в/у стойността на процесния аренден договор. В този смисъл решаващият извод на въззивната инстанция в атакуваното прекратително определение, че конститутивният иск за разваляне на договор за аренда не е неоценяем ще следва да бъде споделен: като законосъобразен.
Изложеното по-горе обаче е ирелеватно към процесния случай по съображения, основани върху точния разум на чл. 28, ал. 2 от закона за арендата в земеделието. Съдебният ред е предвиден за разваляне на договор за аренда, „сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено”, докато арендния договор, чието разваляне е било предмет на конститутивния иск, предявен от настоящите четирима частни жалбоподатели срещу ответното [фирма]-гр. А., е бил сключен за срок от точно 10 години. Ето защо и по-аргумент за противното от горецитирания законов текст исковото производство по молбата с вх. № 1493/19.І.2012 г. по описа на Айтоския РС е било по начало образувано по недопустим иск и като краен резултат прекратяването на същото от въззивния съд с обезсилване на първоинстанционното решение се явява правилно /законосъобразно/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1017 на Бургаския окръжен съд, ГК, 1-ви с-в, от 16.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 2356/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2