ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722
София, 26. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1152 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 266/23.11.2016 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 336/2016, с което е потвърдено решение № 152/18.04.2016 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 235/2015 г., с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1, ЗЗД за връщане на сумите 22.690 щатски долара и 36.470 германски марки на отпаднало основание.
Недоволна от решението е жалбоподателката П. М. Ц., представлявана от адв. Н. Б. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правомощието му да извърши служебна проверка за допустимост на решението и за задължението му да определи вярната правна квалификация на предявения иск и по материалноправния въпрос дължи ли се връщане на доброволно предадени суми от обвиняемия в досъдебното производство, ако наказателният съд не се е произнесъл в присъдата, кому се дължат те, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 249/23.07.2010 на ВКС по гр. д. № 92/2009 и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 на ВКС, ОСГК по т. д. № 1/2001.
Ответникът по жалбата П., представлявана от юрк. Т. Г., я оспорва, като счита, че касаторката не е посочила правни въпроси, които да обуславят изхода на делото и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, да са решавани противоречиво от съдилищата и да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 10.08.1994 г. ищцата е привлечена като обвиняема по сл.д. № 260/1994 по описа на ОСС Разград за това, че на 04.08.1994 г. в [населено място], в съучастие, чрез съставяне на документи с невярно съдържание – кредитно авизо, контролен лист, справка за извършен сетълмент, извлечение от сметката на фирма „Петрол – База Разград” съзнателно е дала възможност на други лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на „Б.” – Р., парична сума в размер на 7.300.000 лв. – документна измама в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, като за същото престъпление е образувано сл. д. № 742/1994 по описа на Р. окръжна прокуратура, което с постановление от 30.08.1994 г. на заместник-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Русе сл. д. № 260/1994 по описа на ОСС [населено място] е обединено със сл.д. № 742/1994 по описа на Р. и същото е продължило под този номер, тъй като е прието, че престъплението е започнало в [населено място], но е довършено в [населено място]. С протокол за доброволно предаване от 10.08.1994 г. (л. 29 от сл. д. № 742/94) ищцата е предала на В. С. – следовател при ОСС [населено място], в кабинета му, сумата 22.690 щатски долара и 36.470 германски марки, като с депозитна разписка (л.30 от сл.д. № 742/1994 г., том ІІ) окръжният прокурор Л. М. е предал в ТБ „Б.” – клон Русе, за пазене един запечатан пакет съдържащ банкноти – 36.470 германски марки, 22.690 щатски долара и 26.519 лева (на гърба на разписката е посочена левовата равностойност на приетата валута по централен курс към 11.08.1994 г. – общо 2.495.749,79 лв., след което се е подписал главният директор на „Б.” – [населено място]). С писмо от 19.08.1994 г. ТБ [фирма] – клон Р. до ръководителя на Окръжна следствена служба – Разград, са изпратени копия на банковите бордера за заприходяване на валутата по протокол на „Б.” – Р. от 16.08.1994 г. и разписка за получаване на валута от 12.08.1994 г. относно сл.д. № 260/1994, като е посочено банково бордеро за 22.690 щатски долара от 16.08.1994 г. и банково бордеро за 36.470 германски марки от 16.08.1994 г., като с писмо от 01.09.1994 г. на [фирма] до Окръжна прокуратура [населено място], л. 62 сл.д. № 742/1994. П. е уведомена, че са внесени от подсъдимите в увредената с престъплението банка 5.900.198 лева. С присъда № 1 от 13.01.1995 г. по НОХД № 170/1994 г. Русенският окръжен съд е признал ищцата П. Ц. от [населено място] за виновна в това, че на 04.08.1994 г. в град Р., в съучастие с подсъдимите Е. Г., Ц. Ж. и Б. Б., чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно е дала възможност на подсъдимия Б. да получи без правно основание чуждо имущество – сумата 7.300.000 лв., собственост на ТБ [фирма], [населено място], документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, като полученото имущество е заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 212а, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 20 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от девет години. С решение № 105 от 19.07.1996 г. по НД № 326/1995 г. Върховният съд е оставил без уважение жалбата на П. Й. против присъдата на Русенския окръжен съд, постановена по НОХД № 170/1994 г., което с решение № 182 от 27.01.1997 г. на Върховния съд по НД № 209/1996 г. е изменено по реда на надзора и наложеното наказание с присъда № 1/13.01.1995 по НОХД № 170/1994 на Русенския окръжен съд, е намалено на седем години „лишаване от свобода”. С писмо от 26.06.2014 г. [фирма], .С., ищцата е уведомена, че от представените от нея документи се установява, че пликът е предаден за пазене в клон на „Б.” [населено място] и в случай, че са налице претенции за връщане на въпросния плик или за повече информация по случая, към банката следва да се обърне към лицето, предало плика. С определение № 8 от 17.07.2013 по в.ч.н.д. № 172/2013 Апелативен съд – Велико Търново е отменил определение № 235 от 28.06.2013 на Окръжен съд-Русе, постановено по н.о.х.д. № 170/1994 и е оставил без разглеждане молбата на П. Ц. за връщане на парични знаци с номинал 36.470 германски марки и 22.690 щатски долара, за които твърди, че са били приобщени като веществени доказателства по н.о.х.д № 170/94 по описа на Русенския окръжен съд и е прекратил производството по делото по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане поради отпаднало основание на сумата от 22.690 щатски долара и сумата 36.470 германски марки, които ищцата доброволно е предала на 10.08.1994 г. по воденото срещу нея наказателно производство, е неоснователен, тъй като посочените суми са били предадени от ищцата по протокол от 10.08.1994 г. във връзка с образуваното следствено дело, на същия ден ищцата е била привлечена като обвиняема по сл.д. № 260/1994г. по описа на ОСС-Разград и доброволно предадените от ищцата суми, заприходени на 16.08.1994 г. са послужили за заместване на полученото без правно основание чуждо имущество и деянието на ищцата е било квалифицирано като престъпление по привилегирования състав от НК, като е прието, че полученото без правно основание чуждо имущество – сумата 7.300.000 лв., собственост на ТБ [фирма], [населено място], е заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд (с влязлата в сила присъда срещу ищцата е признато, че полученото имущество е заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд и ищцата е била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 212а, ал. 1, т. 3 НК, а не по основния състав на чл. 212 НК). Въззивният съд е приел като неоснователни доводите на ищцата, че в случая не е налице разпореждане с присъдата по отношение на доброволно предадените от нея суми и че те не са послужили за възстановяване на пострадалото според нея лице, доколкото тя е могла, но не е направила по водения срещу нея наказателен процес, дори се възползвала се е от заприходяването на процесните суми при пострадалото лице [фирма], С., получила е по-благоприятна квалификация на извършеното от нея престъпление и съответно по-леко наказание. Във връзка с възражението, че предадените във валута суми са нейни лични пари, направено от ищцата по наказателното дело и е било отхвърлено от съда, въззивният съд е посочил, че при наличие на влязла в сила присъда, в настоящия процес е недопустимо да се излагат доводи за неправилност на присъдата. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че не е отпаднало основанието, поради което ищцата е предала претендираните суми по воденото срещу нея наказателно производство, тъй като то е приключило с влязла в сила присъда, с която е прието, че с предадените суми е заместено полученото от подсъдимите чуждо имущество (включително и с предадените от ищцата суми).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите процесуалноправни въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, но е длъжен сам да определи правната му квалификация, като изходи от основанието (фактите и обстоятелствата) и петитума (искането) в исковата молба. Повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като съдът е приел, че доброволното предаване на процесните суми е взето предвид в присъдата с възприетата по-благоприятна квалификация на извършеното престъпление и съответно наложеното по-леко наказание.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 300 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266/23.11.2016 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 336/2016.
ОСЪЖДА П. М. Ц. да заплати на П. сумата 300 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.