О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София 27.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1475 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. срещу решение № 2141 от 22.11.13г.по в.гр.дело № 2596/13г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 т.2 ЗОДОВ в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът по жалбата П. М. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение,е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около три години, ищецът е претърпял значителни душевни болки и страдания,изпаднал в социална изолация,здравословното му състояние се влошило,драстично се променил се начинът му на живот,поради ограничението за напускане пределите на страната е пропуснал сключването на изгоден договор за работа в чужбина.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в обществения му кръг и се е позовал на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 40 000 лв.
В разглеждания случая поставеният от касатора въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 27.02.12г.,по гр.дело № 1065/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.по гр.дело № 951/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2141 от 22.11.13г., постановено по в. гр.дело № 2596/13г.на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.