О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 722
София, 29.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1018/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 151 от 08.05.2012 г. по в.гр.д.№ 14/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С това решение е оставено в сила решение № 8282 от 07.11.2011 г. по гр.д.№ 3600/2010 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.232, ал.1 ЗЗД да заплати на М. и Г. Г. сумата 9 800 лв. като дължима наемна цена по договор от 01.10.2008 г. за периода м.март 2010 – м.юли 2010 г., сумата 410.61 лв. като обезщетение за забава в плащането й, сумата 644.10 лв. – неплатена такса за смет, обезщетение за забава в плащането й в размер на 34.52 л., в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора насрещен иск за заплащане на сумата 15 000 лв. като част от стойността на извършени подобрения в отдадения й под наем общо в размер на 43 000 лв., и в частта, с която е оставено без уважение възражението за прихващане на касатора с насрещно негово вземане и за упражняване на право на задържане на наетия имот до заплащане на сумата по насрещния иск имот в размер на лв., по договор .
В касационната жалба са въведени касационни доводи за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че в разрез със събраните по делото доказателства и заетата от него процесуална позиция съдът е приел, че с представения от ищците анекс към наемния договор страните са уговорили нов размер на наемната цена. В нарушение на материалния закон съдът приел, че като държател, а не владелец, направените в имота подобрения остават в полза на наемодатлите, без те да дължат заплащане на равностойността им. Въвъдени е и касационен довод за допуснати съществени процесуални нарушения – чл.146 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжна ли е въззивната инстанция при пропуск от първоинстанционния съд да постанови окончателен доклад по чл.146 ГПК да постанови нов такъв, съответно има ли задължение преди постановяването му да отмени определението за даване на ход по същество на делото за предоставяне на процесуална възможност на страните на сочат доказателства с оглед на постановения от нея окончателен доклад по делото. Твърдението му за разрешаване на поставения въпрос подкрепя с Определение № 327 от 16.06.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 132/2011 г., ІІІ г.о. Като втори поставя въпросът преклудират ли се правата на страните при отсъствието на постановен по делото доклад по чл.146 ГПК, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Определение № 1175 от 19.12.2011 г. по гр.д.№ 1135/2011 г., ІІ г.о., с което е допуснато касационно обжалване по този въпрос, както и с Решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 386/2009 г., ІІІ г.о. и Решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г., І г.о. и др.
Ответниците по касация М. и Г. Г. оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображенията, изложени в писмения им отговор, в който се прави искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Първоинстанционният съд приел за установено, че между страните е възникнало наемно облигационно правоотношение по договор за наем от 01.10.2008 г., по който дължимата наемна цена е в размер на 1 600 лв. съобразно сключения към него анекс. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел за частично основателни претенциите, произтичащи от незипълнение на основното задължение на ответницата, сега касатор по договор за наем, а предявения от нея насрещен иск за заплащане на подобрения е отхвърлен по съображения, че съгласно сключения договор извършените от наемателя реконструкции са за негова сметка и след изтичане на срока на договора остават в полза на наемодателите, като при това, квалифицирайки иска като такъв по чл.72 ЗЗД съдът е посочил, че ищцата по насрещния иск има качеството на държател, а не на владелец и на нея не се следва стойността на подобренията.
Във въззивната жалба ответницата и ищца по насрещния иск е развила подробни оплаквания относно нарушението на съда да изготви окончателен доклад по делото, тъй като не била определена от съда правната квалификация на насрещния иск, а е посочено само съдържанието на претендираното с него право, изразявайки несъгласие и с констатациите на съда, че между страните нямало спор, че анексът без дата, с който е предоговорен размерът на наемната цена от 200 лв. на 1 600 лв. е сключен на датата, на която е сключен и самият договор,
Въззивният съд уважил искането на касатора и изготвил доклад по чл.146 ГПК, като предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на възраженията си и в частност на ответницата и ищца по насрещния иск, която представила по делото данъчни декларации, подадени от наемодателите за 2010 г. Като се позовал на събраните по делото доказателства и по–специално на разписка от 31.12.2009 г., по която ответницата заплатила на ищците наем за цялата календарна година в размер на 18 400 лв. приел, че наемът е бил анексиран преди 2009 г. и за процесния период, обхващащ м.март – м.юли 2010 г. договорената месечна наемна цена възлиза в размер на 1 600 лв. Въз основа на ССЕ с решението е прието, че дължимите от ответницата-наемателка суми са в размера, присъден от първоинстанционния съд, а насрещният иск, квалифициран съобразно искането на ищцата по чл.55, ал.1 ЗЗД, е счетен за неоснователен по съображения, извлечени от уговорките между страните, според които всички направени подобрения от наемателя за са негова сметка и наемодателите не дължат заплащането им след изтичане на срока или прекратяване на договора, а писменото им одобрение за извършване на разширяване, реконструкция или подобрения не представлява задължение за поемане на тези разходи от тяхна страна – т.V.3 от договора.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Твърдението на касатора, че по поставените в изложението му процесуалноправни въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно. Въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираните съдебни актове, според които ако докладът по чл.146 ГПК е непълен или неточен, този съд има задължение да изготви собствен доклад, ако допуснатото нарушение на процесуалните правила е във връзка с изложените доводи за неправилност на решението или е свързано с приложението на императивна правна норма, като това задължение е налице и при констатирано от него нарушение от първоинстанционния съд на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и открито производство по оспорването по чл.193,ал.1 ГПК. Както вече бе посочено, въззивната инстанция е изготвила свой собствен доклад със съдържание, очертано в чл.146 ГПК и като е предоставила възможност на касатора да представи поисканите от него доказателства, по същество е приела, че не е настъпила преклузията относно доказателствените искания на касатора, направени пред първата инстанция. Сред тях не попада направеното за първи път пред въззивната инстанция искане по чл.193 ГПК по отношение на представения по делото анекс към договора за предоговаряне на наемната цена. Съгласно цитираното от касатора Решение № 429 от 21.06.2010 г. на В. по гр.д.№ 1151/2009 г., І г.о., ГК, когато с писмения отговор страната не оспори истинността на представен документ, тя губи възможността да направи това по –късно, като съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция, а съгласно чл.146, ал.2 ГПК следва да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства само ако в отговора по чл.131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. С оглед на дадените разрешения по поставения въпрос, към което настоящият състав изцяло се присъединява, пропускът на касатора да оспори с отговора на исковата молба истинността на цитирания анекс, не може да бъде преодолян с релевираната пред въззивната инстанция непълнота на доклада на първоинстанционния съд. За прецизност на изложението ще следва да се изтъкне, че в отговора по чл.131 ГПК касаторът е посочил, че към договора за наем с месечна наемна цена в размер на 200 лв. впоследствие е подписал и анекс за сума в размер на 1 600 лв., при което за съда е отсъствало основание да дава указания на ищеца във връзка с евентуални негови права по чл.193 ГПК.
В заключение, съдът е процедирал по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС по тях, цитирана и от самия него, което позволява да се приеме, че не са налице сочените от него селективни критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 24.10.2012 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 08.05.2012 г. по в.гр.д.№ 14/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Ц. П., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] да заплати на М. Н. Г. и на Г. Л. Г., и двамата с адрес [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: