4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 87/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.В. – пълномощник на М. К. В. срещу въззивно решение № 505 от 01.11.2011 год.на Окръжен съд Добрич,постановено по гр.д.№ 594/2011 год.,с което е потвърдено решение № 11 от 13.06.2011 год.,постановено по гр.д.№ 2892/09 год. на РС-Добрич,в обжалваната му част,с която е отхвърлен иска за делба по отношение на недвижими имоти:нива с площ от 10 дка,ІІІ категория,м.”К.”,имот с №….;нива с площ от 10.001 дка,имот …..;нива с площ от 100 дка,ІІІ категория,м.”П.”,имот № ….,всички по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.Д., спрямо М. К. В. и в частта,с която е била допусната делба на имотите : нива с площ от 10 дка,ІІІ категория,м.”К.”,имот с №…;нива с площ от 10.001 дка,имот №….,по плана на земеразделяне землището на [населено място] между съделители с квоти, както следва : за К. М. Д. – ? ид.ч.,за И. И. И. – 1/6 ид.ч.,за П. И. И. – 1/6 ид.ч. и за С. И. И. – 1/6 ид.ч.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по материалноправните въпроси свързани с обстойната преценка относно факта кои са наследниците на общия наследодател и техните квоти,както и характера на удостоверението за наследници,като доказателство удостоверяващо качеството ”наследник”и по процесуалноправните въпроси – с конституирането на касатора като ответник по иска за делба не е ли налице признание на качеството й „наследник”на общия наследодател и чия е доказателствената тежест относно факта дали майката на касатора е била съпруга на общия наследодател или е живяла на съпружески начала с него.
Ответната страна не представя писмен отговор и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В. съд е установил,че по силата на земеделска реституция е било възстановено правото на собственост на наследниците на И. Р. С.,починал на 23.04.1971 год.върху трите делбени имота,представляващи земеделска земя – нива,всички по плана за земерезделяне на землището на [населено място].Тъй като производството за делба е във фазата по допускането й,съдът е установил не само съсобствеността по силата на наследяването,но и кои от съделителите са наследници на общия наследодател.Ответниците И.,П. и С. И. са оспорили качеството на М. В. на наследник на общия наследодател,като са изложили твърдения,че същата е дъщеря на С. М. Р.,която не е била съпруга на общия наследодател,а единствено е живяла на съпружески начала с него,т.е.оспорили са записването й като такава в удостоверението за наследници.Съдът като е отчел,че липсата на качеството на наследник е отрицателен факт,правилно е определил,че доказателствената тежест се носи от касатора,който следва да установи положителния факт на наследственото правоприемство.Безспорно е,че касаторът е дъщеря на С. М. Р.,която е посочена като наследник на общия наследодател в удостоверението за наследници,но без да е посочена семейната и връзка с него,както и кога е починала.От представеното удостоверение за наследници от касатора е установено,че нейната майка е починала на 6.11.1979 год.,като съпруга на общия наследодател,а касаторът като нейна дъщеря е единствената й наследница.От личния регистрационен картон на касатора е видно,че тя е дъщеря на С. Р. и К. В..Въпреки,че е било указано и предоставена двукратна възможност,касатора не е представил официален удостоверителен документ за сключен граждански брак между майка си С. Р. и общия наследодател И. Р. С.. При така установеното съдът е приел след съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно разпределяне тежестта на доказването,че касаторът М. К. В. не е установила качеството си на наследник на общия наследодател – И. Р. С.,поради което я е изключил от делбата.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.3 ГПК основание.Макар и позовавайки се бланкетно на него следва да се посочи,че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените”въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,както и тежестта и начина на доказване на качеството”наследник”на общия наследодател,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.С оглед на изложеното не е налице основанието по т.3 на тази разпоредба за допускане на касационно обжалване.
За пълнота следва да бъде посочено,че вписването на едно лице в удостоверението за наследници не му придава качеството на наследник.Когата това му качество е оспорено,то доказателствената тежест се носи от него и при условията на пълно и главно доказване следва да установи положителния факт на наследственото правоприемство,на който се позовава.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 505 от 01.11.2011 год.на Окръжен съд Добрич,постановено по гр.д.№ 594/2011 год .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: