5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 06.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 610 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8311/8.ІІ.2010 г. на „М. Р.” ЕООД – София, подадена против разпореждане № 674 на Софийския градски съд, ГК, от 15.І.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 12170/2010 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГК, 48-и с-в, от 22.VІІ.2009 г. по гр. дело № 34793/09 г.: за отхвърляне заявление по чл. 410 ГПК /за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ/ срещу посоченото в него като длъжник „М. Д.” ЕООД – София за сума в размер на 5 861 евро, ведно с лихва от датата на подаване на заявлението и разноски от 800 евро.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като се инвокират доводи, че то съставлявало произнасяне по процесуалноправен въпрос, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Поради това се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред СГС и срещу преграждащ по-нататъшния ход на делото негов съдебен акт, настоящата частна жалба на „М. Р.” ЕООД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да прецени, че въззивната частна жалба на „М. Р.” ЕООД – София се явява процесуално недопустима и на това основание да я остави без разглеждане, СГС е могъл да констатира, че подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до първостепенния съд е било извършено от процесуалния представител на д-вото Д. О. В. от АК-Пловдив, с посочен по делото съдебен адрес в този град, която е следвало да бъде редовно упълномощена от неговия управител Александрас Гридинас от Република Л., гр. Клайпедас, видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на дружеството настоящ частен жалбоподател. Но в приложеното по делото пълномощно данните били различни от тези в последния официален документ, а и не било посочено в пълномощното „по кое дело и за какъв спор” адвокатът има посочените права. Предвид установената от него нередовност на упълномощаването СГС е приел, че пред двете инстанции са били извършени процесуални действия от името на търговец, но без представителна власт за това.
Този извод на въззивната инстанция е неправилен /незаконосъобразен/.
Основателно е поддържаното в настоящата частна жалба оплакване, че като въззивна инстанция СГС е бил длъжен да даде указания в насока отстраняване на констатираните несъответствия, отнасящи се до: 1/ Данните от литовския паспорт на управителя на д-вото Александрас Гридинас /а не Градинас, както „пълномощникът” неправилно го сочи в заявлението по чл. 410 ГПК и в жалбите пред двете инстанции/; 2/ „Неупоменаване в пълномощното на делото, за което е извършено упълномощаването”. Нормативно изискването следва от разпоредбата на чл. 101 ГПК, според която въззивният съд е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотеза, че предварително е дал срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и в този срок то не е било поправено /арг. чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 262, ал. 1 и чл. 261, т. 2 ГПК/.
Процесуалният представител на търговеца частен жалбоподател по пълномощие – адв. Д. О. В. е вписана под № 288 в Списъка на А. колегия-гр. Пловдив (Обн. ДВ, бр. 7 от 26.І.2010 г., стр. 77) – независимо, че след 12.ІХ.2009 г. тя вече е с фамилно име З.. Ето защо е следвало да бъде оставена без движение частната въззивна жалба на търговеца „М. Р.” ЕООД – София за представяне надлежно пълномощно за въззивната инстанция, толкова повече, че намиращото се в кориците на образуваното пред СРС заповедно пр-во адвокатско пълномощно наистина няма всички изискуеми съгласно чл. 33 ГПК реквизити, а и по естеството си не е общо /чл. 34, ал. 1 ГПК/ и създава впечатление, че е било само за пред Софийския районен съд /видно от употребения израз ”само пред инстанцията посочена по-горе”/. В заключение, горните констатации налагат извод, че десезирането на СГС от разглеждане на нередовната частна въззивна жалба на „М. Р.” ЕООД – София ще следва да се преценява като незаконосъобразно, тъй като е било предприето преждевременно.
С оглед изложеното настоящата частна жалба на „М. Р.” ЕООД – София ще следва да бъде уважена, като атакуваното с нея определение на СГС се отмени и делото бъде върнато на същия негов състав – за процедиране съобразно правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 101 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 674 на Софийския градски съд, ГК, от 15.І.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 12170/09 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия негов състав за процедиране от стадия на оставяне частната жалба на „М. Р.” ЕООД – София без движение, с оглед отстраняване по реда на чл. 101 ГПК на констатираните нередовности в упълномощаването на адв. Д. О. В. сега З. /с рег. № 288 по Списъка на АК-Пловдив към дата 26.І.2010 г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2