О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София 06.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 86 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. А. С. срещу решение № 225/13.05.2009 г. по гр.дело № 199/2009 г. на П. окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение на В. районен съд № 1* г. по гр.дело № 299/2008 г. на същия съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е решил материалноправния въпрос по приложното поле на чл. 79, ал.2, вр. чл. 124 от ГПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирани са решение № 1796/03.06.96 г. по гр.дело № 2657/95 г. на ВС IV г.о. и решение № 649/01.07.93 г. по гр.дело № 477/92 г. на ВС I г.о.
Ответницата по жалбата П. Н. Б. в писмен отговор е изразила становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС и за основателност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата Р. Н. К. , чрез адв. Н. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на предпоставките за допустимост на касационно обжалване на решението на ПОС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Подадената касационна жалба от ответницата П. Н. Б. срещу решение № 225/13.05.09 г. по в.гр. дело 199/2009 г. на П. окръжен съд е върната на жалбоподателката с влязло в сила разпореждане №1983 от 18.11.2009 г. по в.гр.дело № 199/2009 г. на ПОС.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С първоинстанционното решение от 05.01.2009 г. по гр.дело № 299/2008 г. на В. районен съд е прието за установено по отношение на ответниците по иска Р. Н. К. и П. Н. Б., че жалбоподателят-ищец А. С. е собственик на основание придобивна давност на жилищна сграда от 24 кв.м., състояща се от изба и една стая и второстепенна постройка от 96 кв.м., застроени в имот, находящ се в м.”К”, община В., пл. № 136059.
Въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.124 от ГПК е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената с иска защита. За да направи този извод съдът е приел, че към момента на предявяване на иска 19.06.2008 г. процесният имот попадащ в отдел 25-2 по лесоустройствения проект на Г. стопанство В. е изнесен на публична продан. С постановление на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 118/10.04.2008 г. процесния имот е възложен в собственост на обявения за купувач по публичната продан В. А. С. , като постановлението е влязло в законна сила на 09.02.2009 г. Прието е от съда, че процесния имот – жилищна сграда и стопанска сграда е деклариран от бащата на ответниците по иска Н. А. К. и че строителството на сградите е извършено през 1973 г. Възоснова на установените факти съдът е приел, че към момента на приключване на производството пред първата инстанция ответниците не са носители на материалното право на собственост относно процесния имот, поради което и същите не са процесуално легитимирани по предявения иск. Прието е, че собственик на имота е станал купувача по публичната продан В. А. С. , който придобива собствеността по оригинерен способ без тежести. Според съда ответниците по иска Р. К. и П. Б. не са носители на право на собственост върху имота, че за ищеца е налице правен интерес да установява правото си на собственост срещу страна, който му оспорва правата на собственост върху имота и че това е купувача по публичната продан В. А. С. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че предявения иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита и е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, и е прекратил производството по делото.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че поставените правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Това основание е налице, когато правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая жалбоподателят не се е позовал на задължителна практика на ВКС, поради което и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
В изложението са цитирани две решения на състави на ВС. С решение № 1796/03.06.96 г. по гр.дело № 2657/95 г. на ВС IV г.о. е прието, че дали лицето, което се намира в недвижим имот е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод на имот. Изразено е становище, че всяка вещ, независимо от това чия собственост е, както и дали е в свободния граждански оборот или не може да бъде предмет на владение. Предмет на исковата претенция по това дело е предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. С решение № 649/01.07.93 г. по гр.дело № 477/92 г. на ВС I г.о. е застъпено становище, че добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик става собственик ако упражнява фактическата власт върху него, постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. С решението съдът се е произнесъл по приложението на чл.79, ал. 2 от ЗС. Тези решения не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с тях са разрешени правни въпроси, които не са предмет на обжалваното решение. С последното съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената с иска защита. Поставените правни въпроси от жалбоподателя касаят съществото на спора, по което въззивният съд не се е произнесъл. Следователно правните въпроси не са включени в предмета на спора, не са обусловили решаващите изводи на съда и не са такива по смисъла на чл.280, ал. 1 от ГПК. Поради това не се установява наличие основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.2 и т.3 от ГПК – противоречива съдебна практика и правните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
В полза на ответницата по жалбата Р. Н. К. следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 225/13.05.2009 г. по в.гр.дело № 199/2009 г. на П. окръжен съд по касационна жалба вх. № 2181/02.07.2009 г., подадена от А. А. С. от гр. В., ул.”Х” № 31.
О. А. А. С. от гр. В., ул.”Х” № 31 да заплати на Р. Н. К. от гр. В., ул.”Е” № 25 сумата 100 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: