О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 09.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.11 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №225 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от П. Б. Ц., чрез адвокат Г. Д. Г., с вх.№42/06.01.2011 г. на Габровския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 03.01.2012 г., срещу Решение №326 от 15.11.2011 г. по в.гр.д.№310/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение №283 от 17.06.2011 г. по гр.д.№431/2010 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. М. Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца П. Ц. за сумата 10 000 евра, за която в негова полза е издадена на основание чл.417, т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа издаден от ответника Р. Ц. запис на заповед за същата сума. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд за достоверността на събраните от районния съд доказателства. Въз основа на тях и допълнително събраните във въззивното производство, включително и нова допълнителна графична експертиза, е Габровският окръжен съд е приел за доказано погасяването на заемното задължение на ответника Р. Г..
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като навежда доводи, че на основание чл.161 ГПК „съдът е следвало да приеме с оглед на обстоятелствата по делото за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснатите от съда доказателства”. В случая ответникът не е представил оригинала на декларацията от 01.06.2009 г., въпреки че многократно е бил задължен за това от съда. Позовава се на трайна съдебна практика по приложение на чл.161 ГПК, р.п. чл.128, ал.2 ГПК, отм. Поставя и процесуалния въпрос за „последиците при непредставяне на оригинала на надлежно оспорен документ от страната, която се позовава на него”, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд отново в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 и чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, ведно със законните последици.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос за приложението на чл.161 ГПК, р.п. на чл.128, ал.2 ГПК, отм., фактически представлява довод за неправилност на обжалваното решение, който би представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281,т.3 ГПК, но не и същевременно основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При това въпросът е фактологически обоснован, защото съдът може да размести доказателствената тежест при условията на чл.161 ГПК само с оглед на доказателствата по делото. Именно след цялостна преценка на доказателствата по делото, включително и приложеното досъдебно производство за извършена кражба в дома на ответника, съдът не е приложил разпоредбата на чл.161 ГПК. Фактически чрез този въпрос касатора цели установяване на друга, изгодна за него фактическа обстановка, което поради забраната за представяне на нови доказателства в касационното производство, е недопустимо в настоящата фаза на производството.
Вторият поставен въпрос също не е обосновал правните изводи на съда. Съгласно нормата на чл.183 ГПК, при оспорване на заверения от страната препис, тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Завереният от страната препис губи качеството си на доказателствено средство, ако при поискване от съда не представи оригинала или официално заверен препис. В случая с молба от 24.06.2010 г. ответникът чрез адвокат Марков е представил нотариално заверения препис от декларацията от 01.06.2009 г. А достоверността на този препис е преценявана съобразно всичките доказателства по делото. По този въпрос не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Представените определения на ВКС по чл.288 ГПК не доказват такава практика. Приложеното решение №915 от 05.01.2009 г. по гр.д.№2119/2008 г. на ВКС І Г.О. не разрешава въпрос обективно идентичен с процесния. С него съдът е приел, че представеният в препис документ следва да бъде изключен от доказателствата по делото, защото не е представен оригинала му, докато правните изводи в обжалваното въззивно решение са направени въз основа на представения нотариално заверен препис.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №326 от 15.11.2011 г. по в.гр.д.№310/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение №283 от 17.06.2011 г. по гр.д.№431/2010 г. на Габровския районен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: