О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София, 01.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 октомври, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3026/13 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу определение №432/12.12.2012 г. по в.ч,гр.д. № 564/2012 на АС-Велико Търново, с което е потвърдено определение от 04.10.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №815/2012 г., с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател като ответник по иска с правно основание чл.226 КЗ предявен от пълномощника на Д. А. Д. с постоянен адрес в [населено място] срещу частния касатор за местна непозсъдност на спора пред ВТОС..
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по отношение обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на възражението за местна неподсъдност на искове с правно основание чл.226 КЗ, съдът е приел, че предявеният иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на прекия причинител на вредите е местно подсъден по правилата за подсъдността на потребителските искове-чл.113 ГПК, т.е. по настоящия или постоянен адрес на потребителя , в случая – в [населено място] .
От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ обжалваното определение е съобразено с постоянната практика на ВКС, която приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ , каквато безспорно се явяват ищците, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и много други/, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя, т.е. ищеца : в случая това е в [населено място]. С тази цитираните определения постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представляващи задължителна практика на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата. Приложеното към настоящата частна касационна жалба определение на ВКС по чл.274 ал.3 от ГПК е инцидентно изключение от константната задължителна практика на ВКС по релевантния спор и не обуславя противоречива практика на ВКС, а от тук и на прилагане на чл.292 ГПК.
Ето защо не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация на обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №432/12.12.2012 г. по в.ч,гр.д. № 564/2012 на АС-Велико Търново
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.