О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 723
гр.София, 01.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2409 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 123/ 08.03.2018 г. по гр.д. № 282/ 2017 г., с което Ямболски окръжен съд, потвърждавайки решение № 308/ 02.06.2017 г. по гр.д. № 3321/ 2017 г. на Ямболски районен съд:
· е отхвърлил инцидентните установителни искове на И. К. П., М. Г. В., М. С. С., К. К. П., Стойка В. П., Р. П. Стоянова, С. С. К., З. С. К., В. Д. С., П. Т. П., И. Т. Й., Я. Я. П., А. Т. П. и М. Т. Т. срещу П. К. Ж., както следва: 1) да се признае за установено, че споразумението от 14.03.2009 г. е неистински частен диспозитивен документ (чл. 193 – 194, вр. чл. 124, ал. 4, пр. 2 ГПК); 2) да се прогласи нищожността на споразумението от 14.03.2009 г. поради липса на основание (чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД), невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД) и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) и
· е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД И. К. П., М. Г. В., М. С. С., К. К. П., Стойка В. П. и Р. П. Стоянова да заплатят на П. К. Ж. суми от по 1 079.44 евро, а С. С. К., З. С. К., В. Д. С., П. Т. П., И. Т. Й., Я. Я. П., А. Т. П. и М. Т. Т. да заплатят на П. К. Ж. суми от по 359.81 евро – съответна за всеки част от задължението за сумата 9 715 евро по споразумението от 14.03.2009 г, ведно със законните лихви от 29.11.2016 г.
Решението се обжалва от И. К. П. и от К. К. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението, че предявеният иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД е недопустим, тъй като обеднелият ищец разполага с друг иск, с който да се защити? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението, че е фидуциарен договорът, който е източник на вземането по предявения осъдителен иск? 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по твърденията, че оспореният документ, за който е открито производство по чл. 193 ГПК, има и неистинско съдържание? 4. Представлява ли условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД уговорката за плащане на определена в договора сума след продажбата на апартамент на трето лице? 5. Чия е доказателствената тежест за доказване на факта на недобросъвестно поведение на страната, която има интерес от несбъдване на условието, за да бъде приложена фикцията на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД? 6. Дължи ли възложителят извършването на допълнителни действия за получаване на плащането от изпълнителите по договора за изработка при условие, че възложителят не е изпълнил изискуемо свое задължение, произтичащо от друга клауза на договора? 7. Като срок за изпълнение или като условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД следва да се тълкува клауза от договор, с която страните са уговорили сумата да се дължи след настъпване на едно бъдещо несигурно събитие и приложима ли е фикцията по чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД към клауза за срок? 8. Допустимо ли е въззивният съд да прогласи нищожността на клауза от договор, без страните по делото да са направили съответния довод или възражение? Касаторите считат, че въпросите обуславят обжалваното решение и извеждат допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като първото обосновават с цитираните в изложението решения. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендират разноски.
Ответникът по касация П. К. Ж. възразява, че жалбата има недопустим предмет, защото обжалваното решение е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Освен това интересът на касатора К. П. да обжалва решението е изключен, тъй като след постановяването му той доброволно е заплатил присъдените суми. Ответникът по касация възразява също, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските и пред ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело, разгледаните инцидентни установителни искове за нищожност на споразумението от 14.03.2009 г. са с цена 38 800 евро, т.е. над 5 000 лв., а това изключва ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Неоснователен е и отводът за липса на обжалваем интерес. Ответникът по касация го обосновава с твърдения за ирелевантен факт – доброволно плащане на пресъдените суми от касатора К. П. след постановяване на решението. Фактът е настъпил след приключване на съдебното дирене във второинстанционното производство, въззивният съд не е бил длъжен да го съобрази, а осъществяването му не изключва интереса от касационно обжалване (арг. от чл. 439 ГПК). Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни. Касаторите са част от ответниците. Субективно съединените осъдителни искове срещу тях са уважени, а са отхвърлени инцидентните установителни искове, по които всички ответници са необходими факултативни другари. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
В исковата молба ответникът по касация е обосновал своето качество на кредитор по осъдителните искове с твърденията, че вземанията по тях са с източник споразумение от 14.03.2009 г. Със споразумението страните по делото са си обещали да сключат окончателен договор, с който касаторите и необжалвалите ответници да продадат правото на строеж/ на собственост върху апартамент № 5 в бъдеща сграда в [населено място] (в процес на строителство), ако ответникът по касация им плати сумата 29 085 евро, а ако продадат апартамента на друго лице, – да платят на ответника по касация сумата 9 715 евро. Същата сума е била платена от него като част от цената на същия апартамент, но по предходен предварителен договор, с който трети за процеса лица (бившите собственици на незастроеното дворно място), са се задължили към него да построят сградата в своя имот и да му продадат апартамента. Тези лица са поели сходни задължения по други предварителни договори, сключени с касаторите и необжалвалите ответници. Учредили са и ипотека върху незастроеното дворно място и бъдещата сграда в обезпечение на договор за банков кредит за средствата, необходими за строителството. След това са прехвърлили правото на собственост върху незастроеното дворно място, а техният правоприемник е учредил на касаторите и необжалвалите ответници вещни права на строеж върху конкретни обекти в бъдещата сграда, а те са се задължили да изплатят ипотечния кредит. Вещното право на строеж върху апартамент № 5 им е учредено на датата, на която е сключено и споразумението с ответника по касация, срещу задължения да погасят част от ипотечния кредит (в размер на 29 085 евро) и да платят 9 715 евро на бившите собственици на дворното място. С договор по н.а. № 39/ 19.08.2014 г. касаторите и необжалвалите ответници са продали апартамент № 5 на лице, различно от ответника по касация, а след това не са му платили сумата 9 715 евро, както са се задължили към него със споразумението от 14.03.2009 г.
Касаторите и необжалвалите ответници са оспорили осъдителните искове с възражение, че споразумението от 14.03.2009 г. е неистински документ (техните подписи под документа са неавтентични) и са въвели ирелевантен с оглед предмета на делото спор за действителната датата, на която е подписано (преди или след договора, с който им е учредено вещното право на строеж за апартамент № 5). Твърдения за фидуциарна сделка не са въвели, нито са оспорили твърденията в исковата молба, че сумата 29 085 евро не им е била платена от ответника по касация, а след споразумението от 14.03.2009 г. са продали апартамент № 5 на различно лице. Предявили са инцидентни установителни искове за нищожност на това споразумение поради липса на съгласие, липса на основание, невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното, с което отрицателните установителни искове на касаторите и необжалвалите ответници са били отхвърлени, а всеки е бил осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ответника по касация суми в общия (сборен) размер от 9 715 евро според притежаваните от всеки идеални части в апартамента, който те са продали след подписаното споразумение на лице, различно от ответника. За да потвърди първоинстанционното решение и в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване неистинността на документа по споразумението, въззивният съд е съобразил твърденията, с които е бил обоснован – за неавтентичност на подписите на касаторите и необжалвалите ответници. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че тяхна е била тежестта да докажат тези си твърдения (арг. от чл. 193, ал. 3 ГПК), а тя не е проведена успешно. За да отхвърли исковете за прогласяване на нищожността на споразумението, въззивният съд се е произнесъл по заявените от касаторите и необжалвалите ответници основания. За да отрече това по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД (липса на основание/ кауза за паричното задължение, поето към ответника по касация), въззивният съд е съзрял двустранния и каузален характер на споразумението в качеството му на сключен между страните договор с характеристиката на предварителен за покупко-продажба на апартамент № 2 (чл. 19 ЗЗД). Въззивният съд е съзрял основанието да се задължат към ответника по касация да му платят сумата 9 715 евро в намерението на страните да избегнат неоснователно обогатяване. Той е приел, че са отчели същата сума ответникът по касация да е платил при сключването на първия предварителен договор с бившите собственици на незастроеното дворно място за апартамент № 5 и със същата сума е било намалено задължението на касаторите и необжалвалите ответници към учредителя на вещно право на строеж за този обект поради поетото задължение да я платят на бившите собственици на незастроеното дворно място. Като е уважил осъдителните искове с договорно основание, въззивният съд е приел, че страните не спорят за настъпването на обстоятелствата, които са от значение за изискуемостта на паричните задължения на касаторите и необжалвалите ответници (ответникът по касация не им е платил сумата 29 085 евро и след споразумението те са продали апартамент № 5 на различно лице). Поради липсата на спор въззивният съд е установил настъпилата изискуемост на паричните задължения на касаторите и необжалвалите ответници към ответника по касация с договорен източник – споразумението от 14.03.2009 г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и/ или обосновава (обяснява) въззивното решение (общо основание за допускане на касационния контрол). Предвиденото в т. 1 – 3 от тази алинея въвежда допълнителните основания за това. Първата група повдигнати въпроси нямат отношение към предмета на делото, в т.ч. към въведения с инцидентните установителни искове. Това са въпроси № 1, 2, 3 и 8. Втората група нямат отношение към спорните обстоятелства, които въззивният съд е преценил за релевантни за изхода на правния спор. Това са въпроси № 4, 5 , 6, 7. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на двамата касатори следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил пред ВКС. Отговорността им е гражданска, деликтна, а касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 123/ 08.03.2018 г. по гр.д. № 282/ 2017 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. К. П. и И. К. П. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. К. Ж. солидарно сумата 800.00 лв. – разноски в производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.