6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.София, 10.10.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: мими фурнаджиева
Геника михайлова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2158 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2019г. по гр.д.№4639/2018г.. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. Д. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване. С допълнителна молба от 03.07.2019г. прави довод за допускане на касационното обжалване и по въпроси , относими към действителността на сделката, предмет на производството.
Ответницата Р. М. А. , в писмено становище поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли да не бъдат обсъждани доводите в допълнителната молба по допустимост, тъй като същата е подадена извън предвидения в закона срок.
Ответникът „К.”АД /в несъстоятелност/, чрез синдика поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, както и че не следва да бъдат обсъждани въпросите поставени в допълнителната молба, коюйто е подадена извън предвидения в чл.283 ГПК срок.
С молба от 30.02019г. като страна по делото е поискала да бъде конституирана Е. Л. Д., действуваща чрез майка си Л. В. Д., на основание чл.15, ал.5 от Закона за закрила на детето, тъй като тя живее в жилището, предмет на атакуваната сделка. Същата следва да се остави без разглеждане, тъй като страни в производството пред касационния съд могат да бъдат само страните в исковото производство, каквото качество Е. Д. няма.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. Д. срещу „К.”АД /в несъстоятелност/ и Р. А. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на договор за продажба на недвижим имот от 31.08.2007 г., извършен с нотариален акт № 171, т.ІV, рег.№ 2423, н.д. №725/2007 г., с който дружеството е продало на Р. А. недвижим имот – апартамент, в [населено място].
Установено е по делто, че на 01.03.2001 г. между ищцата и ответника юридическо лице е бил сключен предварителен договор за продажба на апартамент , находящ се в [населено място] правото на собственост върху който е прехвърлено на ответницата А. с договор за продажба от 31.08.2007 г. – нотариален акт № 171, т.ІV, рег.№ 2423, н.д. №725/2007 г.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Правният извод, до който съдът е достигнал, за да отхвърли предявения иск – че не са установени всички елементи от фактическия състав на П. иск за обявяване недействителността на договора за продажба по отношение на ищцата. Прието е, че предвид обстоятелството, че сделката е възмездна, знание на лицето, с което длъжникът е договарял следва да се докаже, а това не е направено по делото.
Съдът е посочил, че твърденията на жалбоподателката-ищец в производството, за нищожност на договора за продажба не следва да бъдат обсъждани в производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Прието е, че жалбоподателката има качество на кредитор по отношение на ответното дружество, което с продажбата на процесния апартамент я уврежда, но по отношение на ответницата А.- купувач, не доказано знание за увреждането, каквото изисква разпоредблта на закона, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за задължението на съда да приложи точно разпоредбата на чл.183 ЗЗД, тъй като не е платена цената по договора за продажба и същият е нищожен, за задължението на съда да приложи точно на разпоредбата на чл.576 ГПК, тъй като нотариалното удостоверяване на сделката също е нищожно- норатусът не се е уверил ,че цената е платена и е изповядал сделката в нарушение на чл.237, ал.4 ТЗ и за задължението на съда да обсъди всички доказателста относими към преценката за недобросъвестност на представителя-пълномощник на продавача по договора. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания. За да признае или да отрече претендираните права или възражения, въззивният съд е длъжен в мотивите на своето решение да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои намира недоказани, а го изпълнява чрез извършване на самостоятелен анализ на доказателствата, като ги съотнася към конкретните твърдения, въведени от страните.
На поставения процесуално правен въпрос е даден отговор с решения № 92/2011г по гр.д№1863/2010г , реш. №126/2011г по гр.д№421/2009 ІVг.о,реш.№331/2011г. гр.д№ 1649/10 ІV г.о, ,реш.№217/11 гр.д№761/10 ІV г.о,практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. Въззивният съд , като съд по съществото на спора ,в решаващата си дейност е длъжен да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, от което следва и задължението му да ги обсъди в решаваща за изхода на спора насока. Така намира обективиран израз изискването на закона за мотивираност на съдебните решения. При необходимост да се формира решаващ извод по отношение знанието на купувача за увреждане, като условие на правната норма при иск в хипотезата на чл. 135 ал.1 предл. последно ЗЗД , съдът дължи преценка от фактическа страна на спорните обстоятелства, като обсъди ангажираните доказателства . За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск, като от значение за успешното му провеждане в случая , при обстоятелства по чл. 135 ал.1 предл. второ ЗЗД , е знанието на купувача по възмездната сделка , което подлежи на пълно доказване от страна на ищеца (реш.№176/2009 по гр.д.№1745/2008 ІV г.о ВКС). Установяването на знанието за увреждане у приобретателите е фактически въпрос, чието разрешаване зависи от събраните по делото доказателства. Именно като е анализирал доказателствата по делото съдът е приел, че в случая не са установени и доказани близки отношения между представителите и собствениците на юридическото лице и приобретателкатат, които да дават основания да се достигне до фактическия извод за знание за увреждането. В този смисъл са решения № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на III ГО, № 423 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 1623/2011 г., IV ГО, № 313 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 72/2008 г., IV на ГО и др./. В случая не са налице доказателствени факти, от които със сигурност да може да се установи знанието за увреждане у приобретателя.
Що се касае до въпросите за задължението на съда да приложи точно разпоредбата на чл.183 ЗЗД, тъй като не е платена цената по договора за продажба и същият е нищожен и за задължението на съда да приложи точно на разпоредбата на чл.576 ГПК, тъй като нотариалното удостоверяване на сделката също е нищожно- норатусът не се е уверил , че цената е платена и е изповядал сделката в нарушение на чл.237, ал.4 ТЗ, то същите не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран въпрос, обуславящ изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Що се касае до позоваването от страна на жалбоподателката на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК , то не се сочат конкретни нарушения на въззивния съд, които да обуславят недопустимост или нищожност на въззивното решение, нито се посочва в какво се проявава очевидната му неправилност, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и на тези основания.
Настоящият състав не следва да се произнася и по заявените основания за допустимост на касационното обжалване с допълнителна молба от 03.07.2019г., тъй като същата е постъпила в съда след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.283 ГПК срок.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2019г. по гр.д.№4639/2018г. на АС София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№8277/от 30.02019г. за конституиране на Е. Л. Д., действуваща чрез майка си Л. В. Д., на основание чл.15, ал.5 от Закона за закрила на детето, като страна по гр.д.№2158/2019г. по описа на ВКС.
Определението в частта му, с която молбата на Е. Д. е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тречленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: