3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София,14.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3282 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1898 от 24.07.2014г. по ч.гр.д. № 2806/2014г. по описа на САС, ГО, 7 състав, в частта, в която, след отмяна на определение от 03.06.2014г. по т.д. № 1996/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, е допуснато исканото от жалбоподателя обезпечение при парична гаранция в размер на 70 000 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалва въззивното определение в частта на определената от съда гаранция, като счита, че в тази част определението е неправилно и обезпечението следва да бъде допуснато без гаранция, респ. гаранцията да бъде намалена при условията на чл.391, ал.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е счел иска за вероятно основателен с оглед представените с молбата писмени доказателства, но въпреки това неправилно е обвързал определянето на парична гаранция с нормите на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, респ. чл.391, ал.2 ГПК. Поддържа, че наличието на убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на иска, е самостоятелна и достатъчна предпоставка за допускането на обезпечението по чл.391, ал.1, т.1 ГПК, без определяне на гаранция. Обосновава допускането на касационно обжалване на определението по формулирани в изложението правни въпроси, като поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], представлявано от синдика Д. К., я оспорва, като счита за неоснователни доводите за неправилно приложение на чл.391 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] я оспорва, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение е отменено определение от 03.06.2014г., постановено по т.д. № 1996/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав, и е допуснато обезпечение на предявения по делото иск чрез забрана за вписване заличаването на ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № 62, том V, рег. № 5112, дело № 793/2007г. на нотариус И. И., върху описаните в определението имоти, при парична гаранция в размер на 70 000 лева, вносима от молителя.
Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, комуто в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, тъй като с оглед приетото в ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС ответникът не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт /в този смисъл са Определение № 32 от 03.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 785/2012г., І т.о., Определение № 115 от 19.02.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 347/2014г., ІІ т.о./. Защитата на молителя, поискал допускане на обезпечение, се изчерпва с постановяване на въззивния съдебен акт по подадената от него частна жалба и тази страна не разполага с касационна жалба срещу въззивното определение, с което молбата й за допускане на обезпечението е уважена, дори и да не е доволна от условията, при които е допуснато. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010г..
По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1898 от 24.07.2014г. по ч.гр.д. № 2806/2014г. по описа на САС, ГО, 7 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: