О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
[населено място], 18.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №275/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 69 от 7.01.2011г., постановено по гр.дело №253/2010г. на САС, с което е потвърдено решение №854/20.11.2009г. по т.дело № 110/2009г. на СГС, търговско отделение. Касаторът Кооперация “Б.” – [населено място] иска отмяна на решението като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , като се сочи , че “ най-оспорвания от нас въпрос е въпроса за собствеността на процесните постройки” и като релевантен за изхода на делото е възражението на кооперацията, че е недоказано правото на собственост на ищеца. Позовава се на решение №167 от 22.03.2010г. на САС, трети състав по гр.дело № 1715/2010г.
Ответникът [фирма] – София в писмен отговор поддържа съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
СГС е разгледал предявен от [фирма] срещу Кооперация “Б. “ иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата от 71 935.64 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на офис, складови и работни помещения, след като е бил прекратен договор за наем, считано от 8.06.2006г. Искът е уважен от СГС за сумата от 48 650 лв., ведно със законната лихва и разноски 3455.44 лв. като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. С обжалваното решение САС е потвърдил първоинстанционното решение. САС е приел, че през исковия период от време 1.05.2008г. до 9.12.2008г. описаните в исковата молба недв. имоти са ползвани от ответника – касатор без правно основание след прекратяване на сключения между страните договор за наем. Предаването на помещенията е станало с приемателно-предавателен протокол на 10.12.2008г. Въззивният съд подробно е обсъдил възраженията на кооперацията за липса на съгласие за сключване на договора наем от 3.01.2005г., като е приел, че договора за наем не представлява действие на разпореждане с имуществото на кооперацията, поради което при сключването му не е било необходимо предварително решение на УС на кооперацията. Обсъдени са и са приети за неоснователни доводите на касатора за нищожност на договора за наем поради невъзможен. Отхвърлено е като неоснователно възражението за унищожаване на договора поради измама, като е прието от въззивният съд, че до установяването с влязло в сила съдебно решение, че ищецът не е собственик на имотите, предмет на договора за наем и отмяна на нотариалния акт по реда на чл. 537 , ал.2 ГПК той обвързва страните с материална доказателствена сила. Като е отчел, че договорът за наем е действителен и след прекратяването му ответникът не е изпълнил задължението да върне имотите на наемателя, в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за времето от 12.07.2007г. до 9.12.2008г.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая предмет на спора е правото на наемодателя на обезщетение за ползването на имотите, предмет на договор за наем, от наемателя без правно основание след прекратяването му, т.е. въпросът за правото на собственост не само е общо поставен, но той не е обуславящ изхода на делото по иска по чл.246, ал.2 ЗЗД, по който иск е без значение правото на собственост на наемодателя. Не е изпълнено и допълнителното изискване на закона – решения от съда релевентен за изхода на делото въпрос да е в противоречие с практиката на съдилищата. Само влезлите в сила съдебни актове формират съдебна практика / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, каквото не е решение № 167 от 22.03.2010г. по гр.дело №1715/2009г. на САС, след като няма данни да е влязло в сила.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69/7.01.2011г., постановено по в.гр.дело № 253/2010 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: