2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 723
С., 19.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 560-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 18.01.10г. по г.д.№1921/09г. на АС-г.С., г.отд., 3 с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.09г по г.д.№777/06г. на СГС VІ-7 с-в. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ДП”Т. строителство и възстановяване”-г.С. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 28.12.01г. за покупко-продажба на недвижим имот-ап.108, ж.б.№53, Д., р.И., г.С., сключен между В. на МТ и [фирма]-г.С..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателя така:
Следва ли при обявяване на предварителния договор за окончателен съдът да иска разрешение от компетентния за това орган на правоприемника на продавача по предварителния договор.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че съгласно Закона за преобразуване на С. войски, В. на МТ и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия/Д.в.бр.57-14.07.00г./ В. на МТ са закрити и на тяхно място като правоприемник е образувано ДП”Т. строителство и възстановяване”-г.С.. Обосновано е разбирането че съгласно чл.13т.3 от Закона за преобразуване на С. войски, В. на МТ и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия и чл.8т.3 от Правилника за приложение на закона министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията единствено е компетентният орган да взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи/Д./-недвижими имоти и движими вещи.
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е следва ли съдът при обявяване на предварителния договор за окончателен да изиска разрешение от компетентния за това орган на правоприемника на продавача по предварителния договор, в конкретния случай министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Настоящият състав на ВКС намира, че този обуславящ изхода на делото въпрос е разрешен правилно от въззивният съд.
Съгласно чл.298ал.1ГПК/отм./, съответно чл.363ГПК съдът служебно следва да провери дали са налице всички предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред. Тази проверка се прави към момента на приключване на устните състезания, в който смисъл е постоянната практика на ВКС, както и приетото в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска.
В конкретния случай разрешение от компетентния за това орган- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, каквото е императивното изискване на чл.13т.3 от Закона за преобразуване на С. войски, В. на МТ и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия и чл.8т.3 от Правилника за приложение на закона не е представено по делото, обстоятелство обосноваващо неоснователност на така предявеният конститутивен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.
Представеното определение №14/09г. по т.д.№ 645/08г. на ВКС не представлява решение по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което това основание за допускане на касационно обжалване в случая не е налице.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице относно разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗЗД.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.01.10г. по г.д.№1921/09г. на АС-г.С., г.отд., 3 с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.09г по г.д.№777/06г. на СГС, VІ-7 с-в.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба ДП”Т. строителство и възстановяване”-г.С. следва да бъдат присъдени 518 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.01.10г. по г.д.№1921/09г. на АС-г.С., г.отд., 3 с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.09г по г.д.№777/06г. на СГС, VІ-7 с-в.
ОСЪЖДА [фирма]-г.С. да заплати на ДП”Т. строителство и възстановяване”-г.С. 518 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: