1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 716 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно определение № 11511 от м.юли 2012г. по частно гражданско дело № 8050/2012г. по описа на СГС, ГО, 12 състав.
С това определение Софийски градски съд е потвърдил разпореждането от 23.06.2012г. по гр.д. № 22339/2001г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1,предл.първо ГПК.
Изложените в атакуваното определение мотиви са, че паричното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410,ал.1,т.1, предложение първо ГПК е в размер на 15 000 евро, чиято левова равностойност по фиксирания курс на еврото към лева, определен на основание чл.29,ал.2 от Закона за БНБ от УС на Банката, е 29 337.45лв. Посочено е, че цената на иска изключва родовата му подсъдност пред районен съд /аргумент от разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК/, поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл.410, т.1 ГПК от районния съд.
Касаторът иска отмяна на атакуваното определение. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, като счита, че сумата за която е поискано издаването на заповед за изпълнение е 12 500 евро, чиято левова равностойност е 24 447.86лв. Счита, че от посочения в заявлението размер на паричното вземане 15 000 евро, следва да се изключи сумата 2 500 евро, която е дължимият данък добавена стойност. Посочва, че паричното вземане, за което е поисканото издаването на заповед представлява дължимо възнаграждение на имоти [фирма]- изпълнител по договор за поръчка от 30.07.2009г. Съгласно него / чл.3.7/, възнаграждението е уговорено в размер на 2.5% без ДДС върху продажната цена на имота, който е продаден за 500 000 евро. По тези съображения касаторът счита, че претендираното в заповедното производство вземане е за 12 500 евро, а разликата от 2 500 евро до общата сума от 15 000 евро, представлява данък, който принадлежи на държавата, а не на дружеството.
Позовава се на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и иска допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по посочения правен въпрос: Когато в заявлението по чл.410 ГПК кредиторът изрично посочи в т.12 от образеца на заявлението, че претендира от длъжника определена парична сума с включен в нея ДДС, този данък включва ли се в цената на иска при определяне на родовата подсъдност при подадено заявление пред компетентния районен съд. Становището му е, че данъкът не се включва при определянето подсъдността пред районен съд, защото той принадлежи на държавата, а не на данъчния субект; счита че върху данъка не следва да се внасят и държавни такси, тъй като той е публичноправно, а не частноправно вземане.
Частната жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК.
Не са налице основанията за допускане на определението на СГС до касационно обжалване.
Формулираният от касатора процесуален въпрос не е обусловил изводите на съда за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410,т.1, предл. първо ГПК. Разграничаването на сумата от 15 000 евро на вземане за възнаграждение по договора /12 500 евро/ и начислен ДДС /2 500 евро/ не е намерило отражение в заявлението, поради което и въпросът дали в заповедното производство данъкът следва да бъде включен при определянето цената на паричното вземане с оглед на подсъдността, не е разглеждан нито от първоинстанцоинния, нито от въззивния съд. Съдилищата са се произнесли по искането за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, така, както е посочено в т.9,б.”а” и т.14.2/а/ от формуляра в размер на 15 000 евро.
Отделно от това не са изложени никакви аргументи за наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 11511 от м.юли 2012г. по частно гражданско дело № 8050/2012год, постановено от Софийски градски съд, ГО, 12 състав.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.