1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1226/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Б. и В. И. Б.,срещу решение № 358 от 01.09.2011 год.на Окръжен съд Благоевград,постановено по в.гр.д.№ 844/2010 год., с което е потвърдено решение № 3856 от 03.08.2010 год. по гр.д. № 542/08 год. на Районен съд Разлог,с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Е. П. Б.,Г. П. Р.,В. П. Ж. и Е. П. П.,като наследници на П. Г. Р.,починал на 28.03.1955 год., иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено ,че всички наследници на И. И. Б.,починал на 11.08.1949 год.,са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на нива в м.”Й. дере”,землището на [населено място],с площ от 1,5 дка.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния и процесуалния закон по въпроса за правото на собственост на земеделските земи към момента на образуване на ТКЗС,както и относно обсъждането на относимите доказателства за това.
Ответната страна не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че с оглед характера на установителния иск за собственост по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, в тежест на ищците – сега касатори,в условията на пълно и главно доказване е да установят,че към релевантния момент процесният земеделски имот е бил собствен на техния наследодел на твърдяното придобивно основание – наследствено правоприемство и непрекъснато владение до внасянето му в ТКЗС,осъществено от наследодателя им,а след неговата смърт от неговите наследници,което те не са провели.Липсват доказателства наследодателят на ищците – касатори да е придобил имота чрез продажба,дарение или друг способ,както и не са ангажирани надлежни доказателства имотът да е владян от 1931 год. до смъртта на наследодателят им през 1949 год.лично от него,а след това от неговите наследници.
Приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационото обжалване би било допустимо и не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и обща. Аргументацията за наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението към касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведените по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК основания.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 358 от 01.09.2011 год.на Окръжен съд Благоевград,постановено по в.гр.д.№ 844/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: