3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 723
С., 09.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 21октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 260-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С./РЛБГ/срещу въззивното решение от 26.11.10г. по г.д.№495/10г. на АС-г.В., с което е оставено в сила решението от 26.05.10г. по т.д.№1200/09г. на ОС-г.В.. С последното е отхвърлен предявеният на основание чл.422ал.1ГПК иск за разликата от 4890.13евро до предявения размер от 42920.96евро.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 и т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателя така:
Запис на заповед/ЗЗ/, издаден на база договор за финансов лизинг може ли да послужи като способ за облекчено принудително изпълнение в полза на поемателя за задължение и по останали със същия кредитор договори при условие, че в договорите изрично е предвидена тяхната взаимна обвързаност, както и за акцесорни задължения по тези договори.
В подкрепа на тезата си касаторът сочи в касационната жалба незадължителна практика, обективирана в първоинстанционни и въззивни решения.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Основният спор между страните се концентрира относно обема на обезпечения дълг.
В чл.7 от договора за финансов лизинг между страните е уговорено, че за сбора на всички лизингови вноски с ДДС лизингополучателят се задължава да издаде на лизингодателя РЛБГ ЗЗ на предявяване с уговорка”без протест”. Тълкувана при условията на чл.20 ЗЗД тази договорна клауза налага извода, че процесната ЗЗ от 15.11.07г. има единствено обезпечително-гаранционна функция относно бъдещото изпълнение на периодично дължимите лизингови вноски по уговорения погасителен план между страните по договора. Всички други вземания на кредитора по договора извън посочените излизат извън обсега на обезпечението, за което е издадена процесната ЗЗ.
Взаимната обвързаност на всички договори между страните, визирана в чл.10 и чл.11 от договора има отношение единствено относно правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на дълга, но тя няма отношение към дадените по всеки договор обезпечения и привилегии-арг.от чл.29 от ОУ.
Ето защо на поставения от касатора обуславящ изхода на делото въпрос следва да се отрицателен отговор, обстоятелство което сочи на липсата на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280ал.1т.2 ГПК. Не е налице противоречие на приетото в обжалваното въззивно решение с посочената от касатора практика, която третира хипотези, различни от настоящата.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице сочените предпоставки, поради което и на това основание не следва да се допусне касационно обжалване.
На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.11.10г. по г.д.№495/10г. на АС-г.В., с което е оставено в сила решението от 26.05.10г. по т.д.№1200/09г. на ОС-г.В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: