О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.София, 20.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 661/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Р. Д. Д. с фирма „Р”, с. О., община К. срещу решението на Софийски апелативен съд № 109/26.02.2009 год., постановено по гр.дело № 2336/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд от 08.08.2008 год. по гр.дело № 1334/2007 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на „К”О. , гр. П. сумата 15 838 лева, представляваща цена на закупено, но незаплатено количество мляко по договор за продажба от 15.02.2006 год. ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, както и сумата 568 лева – мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода от 27.08.2007 год. до предявяването на иска пред съда на 27.11.2007 год. и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че апелативният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.327 ТЗ като е приел, че процесния договор има белезите на търговска продажба и по този начин мълчаливо е отрекъл дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл.200 ЗЗД. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, отказал е привличането на „С”ЕО. като трето лице-помагач, което е довело до погрешния извод за основателност на предявения иск.
В допълнителното изложение към касационната жалба не е конкретизиран същественият материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора и по който се е произнесъл въззивния съд, като отново се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Обосновава допустимостта на касационно обжалване с наличието на значителен имуществен интерес относно сумата, за която е осъден касатора, без да се посочва противоречива съдебна практика или решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи.
Ответникът по касационната жалба „К”О. , гр. П. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Прието е, че между страните са възникнали облигационни отношения, породени от сключения между тях на 15.02.2006 год. договор за изкупуване и доставка на сурово мляко, който носи белезите на търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ предвид качеството на страните-търговци и характера на сделката – не се касае за продажба на вещ за лично потребление, а за осъществяване на търговска дейност. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е направил решаващия извод, че ответникът-купувач дължи на основание чл.327, ал.1 ТЗ цената на закупената, но неизплатена стока – 30170 литра мляко на обща стойност 15 838 лева, които е получил видно от двустранно съставените и подписани от купувача 5 броя протоколи, които не са оспорени. Основателен, с оглед данните по делото, се явява и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъдената сума за периода до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, жалбоподателят не сочи разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил никакви доводи нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на цитираните правни норми или за противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не представлява посочване на основанието за допускане на касационно обжалване без да се излагат конкретни съображения и без да сочи съдебна практика на ВКС или съдилищата, за да се прецени идентичност на разрешаваните от тях правни въпроси с тези – предмет на обжалваното решение. Развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 109/26.02.2009 год., постановено по гр.дело № 2336/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: