ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
София. 09.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 723 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. Р. 9. АД-Пловдив против решение № 694/22.04.2009 г. по гр.д. № 638/2008 г. на Пловдивски АС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. ЕАД-с. Първенец на основание чл.59 ЗЗД сумите 45 666 лв. и 18 058 лв. обезщетения за пропуснати ползи.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че обжалваното решение противоречи на Р № 616/4.07.2008 г. по гр.д. № 1538/2007 г. на V г.о. и Р № 1149/31.10.2008 г. по гр.д. № 5034/2007 г. на ІІ г.о., с което е прието, че разпоредбата на чл.17а ЗППДОП-отм. изисква недвижимия имот да бъде заприходен в баланса на дружеството при преобразуването му.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решението, е този който обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой материалноправен или процесуалноправен въпрос-чл.280,ал.1 ГПК, е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Обжалваното въззивно решение преюдициално отговаря на материалноправния въпрос за собственост върху процесния недвижим имот, според действуващия към онзи момент чл.17а ЗППДОП-отм.
Този въпрос не е бил решен нито в противоречие с практиката на ВКС, нито е такъв, който да е разрешаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Не съществува противоречива съдебна практика по въпроса, че съгласно разпоредбата на чл.17а /нов 1994 г./ ЗППДОП-отм. при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
В случая, въззивният съд изрично е мотивирал и приел на стр.4 от решението, че имота е заприходен в баланса на дружеството, а преценката за правилността на този извод би представлявала основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и затова не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По чл.280, ал.1, т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. За представеното първоинстанционно решение няма данни да е влязло в сила.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК се сочи, че въпросът към кой момент следва даден имот да е предоставен на дадено юридическо лице, за да намери приложение чл.17а ЗППДОП-отм., бил от значение за развитие на правото и точното му прилагане. Така формулираният въпрос е твърде общ, една страна. От друга страна, по чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 694/22.04.2009 г. по гр.д. № 638/2008 г. на Пловдивски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: