5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 01.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………….……. и с участието на прокурора…………………… …………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4483 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9340 от 19.VІІІ.2013 г. на [фирма]–с. Големо село, [община] дол, област К., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК против решение № 1670 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 899/2012 г., с което настоящият касатор е бил осъден – на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 82 от същия закон – да заплати на ищцовото [фирма] – [населено място], община Кюстендил, сума в размер на 873 728.91 лв. (осемстотин седемдесет и три хиляди седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от последното имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнение на задълженията на купувача по сключен помежду им договор № 61/11.ІV.2008 г. за търговска продажба, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на делото – 18.ХІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски за пр-вото пред първата инстанция – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – в размер на 35 099.81 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на [фирма]-с. Катрище, община Кюстендил, воден срещу д-вото настоящ касатор, да се отхвърли изцяло – в предявения по делото негов размер – като в резултат, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на последното се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата търговска колегия: Решение № 81/7.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 761/08 г.; Решение № 105/30.VІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 944/2010 г., Решение № 137/25.VІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 999/09 г.; Решение № 162/18.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 998/-09 г. и Решение № 201/26.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 88/2010 г.., КАКТО „и с практиката на съдилищата” – Опр. № 710 от 2.ХІІ.2009 г. на І-во т. о. на ВКС по т. д. № 664/09 г., но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), който да е бил от значение за изхода на делото, се повтарят оплакванията, че с приложеното неправилно /незаконосъобразно/ тълкуване на процесния договор за търговска продажба на енергийни въглища и, по-специално, на клаузата на чл. 2.1 от същия, САС „е заменил действителната воля на страните и е вложил различен смисъл, който противоречи на целите на договора”, а също и че „при изясняването на фактическата обстановка и мотивирането на своето решение” въззивният съд „не е посочил обстоятелството, че в случая се касае за търговска сделка”, а оттам – че продавачът-ищец следвало да действа с грижата на добрия търговец.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-с. Катрище, [община] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-с. Големо село, [община] дол, област К., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая тези по т. т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, релевантният за изхода на делото правен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, „но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1670 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 899/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4483 по описа за 2013 г.