7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 15.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 715 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. срещу решение № 4749 от 21.11.2013г. по в. гр. дело № 486/2013г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която частично е отменено решение № 830 от 22.02.2013г. по гр. дело № 565/2012г. на Районен съд Разлог и е отхвърлен иска, предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма] за признаване за установено, че [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място], [община] дължи на [фирма] сумата 22 375,46 лв. – главница, представляваща неизплатен дължим остатък по фактура № [ЕГН]/22.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2012г. до окончателното плащане на същата, сумата 2 624,54 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 23.04.2010г. – 12.03.2012г. и сумата 2 000 лв. – разноски, включени в заповед за изпълнение № 1239/16.03.2012г. по ч. гр. д. № 289/2012г. на Районен съд Разлог.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси относно правната същност и доказателствената сила на фискалния касов бон и на сторно касовата бележка в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Представлява ли фискалният бон писмен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и каква е неговата доказателствена сила и значение в гражданския процес?
2. Каква е доказателствената сила и значение на частен документ /сторно бележката/ с липсващи реквизити за преценката дали релевантните факти, за които свидетелства, са се осъществили?
По отношение на първия въпрос касаторът поддържа становище, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва изрична практика на ВКС. Частично доказателственото значение на фискалния бон се обсъжда в решение № 81/31.05.2010г. по т. д. № 675/2009г. на ВКС, II т. о., но като вторичен документ, придружаващ друг документ за извършенто плащане – разходен касов ордер.
Касаторът релевира доводи, че въззивният съд, приемайки, че ответникът е доказал плащане по процесната фактура само с фискалния касов бон, без обсъждане на останалите доказателства по делото, е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 180 ГПК – решение № 49/05.03.2012г. по гр. д. № 584/2011г. на ВКС, III г. о.
Относно втория правен въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд, приемайки, че липсата на задължителен реквизит от съдържанието на сторно касовата бележка /частен свидетелстващ документ/ я лишава напълно от доказателствено значение за удостоверените в нея факти, без обсъждане на останалите доказателства по делото, е постановил решение в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 92/07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. П. П. оспорва касационната жалба по съображения за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че релевантните правни въпроси не са решени в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС, а относно първото посочено решение изразява становище, че решеният в него правен въпрос е неотносим към предмета на настоящия спор, доколкото в същото съдът се е произнесъл за доказателствената сила на разходен касов ордер без издадена фискална касова бележка. Ответникът релевира доводи, че по поставения от касатора правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС – решение № 12/12.04.2010г. по т. д. № 142/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. Липсва противоречие с останалите цитирани от касатора две решения на ВКС, тъй като въззивният съд е извършил пълноценен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил приложените по делото частни свидетелстващи документи с оглед на всички доказателства по делото.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства /писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ е приел за установено, че между ищеца и ответника са съществували търговски правоотношения по доставка на стоки за строителството, ищецът е доставил на ответника стоките по фактура № 149/22.04.2010г., ответникът по иска е осчетоводил фактурата с получаването й, включил я е в дневника за покупки и в справка – декларация за ДДС за м. април 2010г. и е заплатил по банков път дължимия за тази облагаема сделка ДДС. Осчетоводяването на фактурата и заплащането на ДДС по нея са разгледани от решаващия съдебен състав като признание на търговеца, че сделката е реализирана. Констатациите за доставяне на стоката от ищеца на ответника са изградени и въз основа на подписаната от единия от управителите Н. И. спецификация за предадени материали на ответното дружество.
Възражението на ответника за недължимост на цената на стоката поради това, че осчетоводяването на фактурата е направено въпреки волята му и че е научил за осчетоводяването едва в заповедното производство, е прието за неоснователно по съображения, че освен Н. И. ответното дружество е имало и втори управител, двамата управители носят отговорност за добросъвестно изпълнение на задълженията си и за контрол върху служителите, изпълняващи определени функции, както и предвид подписаната от Н. И. спецификация за предадени материали на дружеството. Относно обстоятелството, че представляващият ищеца и бившия съуправител на ответното дружество Н. И. са свързани лица, въззивната инстанция е изложила съображения за правно му значение във връзка с други правоотношения между фирмите – по ЗДДС, КСО и други данъчни и финансови процедури, евентуално в производство по чл. 135 ЗЗД, но не и в конкретния случай.
За да направи извод за неоснователност на иска поради извършено плащане на цената на доставената стока, въззивният съд е обсъдил представения от ответника касов бон, издаден от ищеца – продавач, съобразил е обстоятелството, че оригиналът на касовия бон се намира при ответника – купувач, и се е позовал на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която при продажба на стоки, след заплащане на цената продавачът издава касов бон, с който удостоверява извършеното плащане.
Относно твърденията и доводите на ищеца във връзка с касовия бон решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищецът – продавач е следвало да установи при какви обстоятелства и защо е издал касовия бон и по какви причини се намира в купувача, но не е провел такова доказване. Възражението на ищеца за сторниране на касовия бон поради неизвършване на плащането е прието за неоснователно по съображения, че сторнирането не е извършено напълно в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. /чл. 31, ал. 2, чл. 35, ал. 1/ – представената по делото сторно бележка не съдържа необходимите предвидени в чл. 35, ал. 1 от посочената наредба реквизити, в нея не е отразен часът на издадения касов бон, не е посочена причината за сторниране, както и липсват данни за клиента.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Формулираните от касатора два правни въпроса относно правната същност и доказателствената сила на фискалния касов бон и сторно касовата бележка са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
По отношение на първия правен въпрос не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Налице е постоянна практика на ВКС в смисъл, че доказателствената сила на конкретното доказателствено средство означава доколко е убедителна информацията, която доказателството носи и доколко тя обвързва съда. Доказателствената сила на доказателственото средство зависи от неговата достоверност, наличието на съответствие между действителността и сведението, което доказателственото средство удостоверява, и от неговата допустимост. Правната уредба на фискалния бон към момента на извършване на доставката на процесната стока е регламентирана в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от посочената наредба /редакция с измененията в ДВ, бр. 77/299.09.2009г./ задължава продавача да издаде фискална касова бележка за всяка продажба с изключение на случаите по т. 1 и т. 2, а разпоредбата на ал. 3 на чл. 25 урежда момента на издаване на фискалната бележка /при извършване на плащането/ и задължението на лицето, извършващо продажбата да предостави издадената фискална касова бележка на клиента /в случая купувача/ едновременно с получаване на плащането. Посочената разпоредба е ясна и безпротиворечива, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формирана е трайноустановена съдебна практика, съгласно която фискалната касова бележка представлява частен свидетелстващ документ и като такъв следва да бъде обсъден при постановяване на решението заедно с всички събрани по делото относими и допустими доказателствени средства. Не са налице предпоставки посочената съдебна практика да бъде променяна.
Доводите на касатора, че въззивният съд, приемайки, че ответникът е доказал плащане по процесната фактура само с фискалния касов бон, без обсъждане на останалите доказателства по делото, е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 180 ГПК, представляват оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК. Относно тези доводи касаторът не е формулирал релевантния за спора правен въпрос. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства. От друга страна, въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на съдебно-счетоводната експертиза, а преценката доколко правилно е установил фактическата обстановка и дали в пълнота и правилно е възприел заключенията на съдебно-счетоводната експертиза следва да се извърши в производството по проверка на правилността на въззивното решение след допускането на касационно обжалване, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
По отношение на втория формулиран правен въпрос касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводът на касатора за противоречие на разрешения правен въпрос с решение № 92/07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, II т. о. е неоснователен, тъй като посоченото решение е неотносимо – в него не се дава отговор на въпроса за доказателствената сила и значение на сторно бележката при липса на определени реквизити, а е разгледан въпросът, свързан с доказателствената сила на първичните счетоводни документи /процесната фактура/ при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведената с чл. 7, ал. 1 ЗСч /ред. ДВ, бр. 106/2008г./ промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, в конкретния случай на процесната фактура.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4749 от 21.11.2013г. по в. гр. дело № 486/2013г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.