4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 15.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2771 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. И. К. срещу определение № 1360 от 21.05.2015г. по в. ч. гр. дело № 1750/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.02.2015г. по т. дело № 2932/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по иска за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 13.05.2014г. занапред, а именно за разликата над сумата от 28 848,25 лв. до пълния първоначално предявен размер от 84 491,85 лв. поради недопустимост на иска.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необсъждане на доводите в частната жалба относно процесуалните пороци на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Моли определението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска. В приложеното към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в противоречие с постоянната практика на ВКС /определение № 3/08.01.2014г. по т. д. № 803/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 8/12.01.2010г. по т. д. № 706/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 9/08.01.2013г. по гр. д. № 797/2012г. на ВКС, ГК, I г. о. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/ въззивният съд не е обсъдил всички доводи в частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. М. В. В. и адв. Р. Г. Г. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и поради това, че частният жалбоподател не е посочил пред въззивния съд доказателства, които не са допуснати, нито е изложил твърдения , че е бил лишен от възможност да извърши пред първата инстанция някакво процесуално действие. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, евентуално същото да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въз основа на исковата молба и молбата от 17.11.2014г. въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на сумата в размер общо 84 491,85 лв. се формира от няколко пера: 4 777,81 лв. – неплатен наем за периода от 01.02.2014г. до 19.02.2014г.; 19 070,44 лв. – обезщетение за претърпени вреди от неизпълнен договор за наем поради неоснователното му едностранно прекратяване за периода от 20.02.2014г. до 12.05.2014г.; остатъкът над двете суми до пълния размер на иска 84 491,85 лв. представлява обезщетение за бъдещи вреди и пропуснати ползи, които са настъпили /или ще настъпят/ след подаване на исковата молба и в течение на процеса за спорното право. За да направи извод за недопустимост на иска за вреди и пропуснати ползи, които ще настъпят в бъдеще, въззивният съд е изложил съображения, че пропуснатата полза, представляваща вреда, нанесена на кредитора, би могла да се претендира, но не и за периоди, които не са изтекли, т. е. преди тази вреда да е настъпила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, който според него е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Направените оплаквания за неправилност на определението поради поради необсъждане на доводите в частната жалба относно процесуалните пороци на обжалвания първоинстанционен съдебен акт са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да посочи, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/17.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2001г., т. 4, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК в т. 5 и в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът следи служебно за редовността на исковата молба до приключване на делото, включително и във въззивното производство поради това, че надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Ако е налице несъответствие в съдържанието на исковата молба във връзка с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства – да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Проверката на редовността на исковата молба се извършва, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, без значение дали е внесена държавна такса, дали е връчен препис от исковата молба на ответника или е извършен доклад на делото. Като са процедирали по предвидения в ГПК начин за отстраняване нередовност на исковата молба, съдебните състави не са се отклонили от задължителната съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1360 от 21.05.2015г. по в. ч. гр. дело № 1750/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.