3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2813 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Международна инвестиционна банка срещу определение № 404 / 24.06.2014 год. по ч.т.д.№ 1831 / 2014 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане,като процесуално недопустима,частната касационна жалба на същата страна против определение № 4 /13.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 4 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд.С последното е потвърдено разпореждане от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 5 / 2010 год. , за издаване на изпълнителен лист, в частта по присъдени в тежест на Международна инвестиционна банка разноски, въз основа на влязло в сила съдебно решение по същото дело на Плевенски окръжен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението,с което съставът на ІІ търговско отделение на Върховен касационен съд е приел, че атакуваният съдебен акт не попада в никоя от хипотезите на допустимо касационно обжалване по чл.274 ал.3 ГПК, тъй като не е преграждащ за развитието на исковото производство / приключило с влязлото в сила съдебно решение/ – чл.274 ал.3 т.1 ГПК,а и не е от категорията актове,разрешаващи материалноправен спор, свързан с предмета на същото производство – чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Позовал се е на актуалността на задължителните указания в т.6 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, доколкото производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 404 и сл. ГПК не разкрива съществени специфики,преодоляващи приложимостта им , спрямо уредбата в чл.242 и сл. от ГПК /отм./.Съображения за двуинстанционност на обжалването на актовете по издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404 т.1 ГПК са изведени и от нормата на чл.407 ал.3 вр. с чл. 406 ал. 2 вр. с чл .404 т.2 и т.3 ГПК.
Жалбоподателят, макар признавайки наличие на непротиворечива съдебна практика на ВКС,идентично на атакуваното определение разрешаваща спорния процесуален въпрос,намира че са налице аргументи за нейното преодоляване,в защита интереса на страните. Аргументите му , обаче , се изчерпват с несъгласие относно приложимостта на т.6 от ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС,с несподеляне логическото тълкуване на чл.407 ал.3 вр. с ал.1 ГПК,от което се извежда и различния процесуален ред за обжалване на разпорежданията за издаване или отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404 т.1 ГПК спрямо тези по т.2 и т.3 на същата разпоредба,както и с несъгласие относно възприетия от съдебния състав предмет на произнасяне,свеждащ се до предпоставките за привеждане в изпълнение на съдебното решение,а не към материалноправния спор,разрешен със същото.В този смисъл, жалбоподателят се позовава на основание за касационна обжалваемост по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Разрешеният по същество ,според жалбоподателя, спор е този за правото на принудително изпълнение, за събиране на присъдените в негова тежест разноски.
С оглед преждеизложеното, видно е , че няма спор в преценката на състава и страната,че предмет на произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист,са предпоставките за привеждане принудителното изпълнение на съдебното решение и различието е в отричане,с атакуваното съдебно определение,характеристиката му на въпрос по същество на спор,свързан с предмета на приключилото исково производство.Такава характеристика, обаче, би била налице само ако при преценката на предпоставките за издаването на изпълнителен лист, съдът би могъл да извърши ревизия на постановеното в изпълнителния титул – в случая съдебното решение, каквито не са правомощията му при осъществяваната по реда на чл.406 ал.1 ГПК проверка.Предмет на тази проверка не е дължимостта на разноските,респ. тяхната недължимост на поддържаното от страната основание,което е следвало да се прецени в рамките на спорното исково производство.
Правилни са съображенията на предходния съдебен състав, че съществуването на чл.407 ал.3 ГПК не предпоставя друго възможно логично тълкуване,освен приложимостта на различен / общия триинстанционен / процесуален ред за обжалване издаването, респ. отказа за издаване на изпълнителен лист на основанията по чл.404 т.2 и т.3 ГПК,за разлика от обжалваемостта на тези по т.1 на същата разпоредба.Самият жалбоподател не е посочил друг аспект на „общия исков ред „ за обжалване, удовлетворяващ смисъла от изрично законодателно диверсифициране на режима на обжалваемост.По същество нормата на чл.274 ал.3 ГПК възпроизвежда именно задължителните указания на т.6 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, според които изрично предвидената обжалваемост на съдебните определения / в случая чл.407 ал.1 ГПК / по начало предпоставя двуинстанционност на съдебния им контрол, освен когато същите разрешават по същество материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство и като такива се доближават до решенията.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 404 / 24.06.2014 год. по ч.т.д.№ 1831 / 2014 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :