О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
[населено място], 18.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №239/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 394 от 30.06.2010г. по т.дело № 3084/2009г. на САС, търговско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 666/5.07.2009г. по гр.дело № 960/2007г. на СГС. Касаторът [фирма] – София иска отмяна на решението като неправилно. Касаторът счита, че САС се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото по материалноправните въпроси: 1. съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, че са налице “всички елементи на сложния фактически състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, като е приел, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и че престираните полици са негодно платежно средство, т.е. липсва насрещна престация. 2.могат ли обслужващите помещения, които нямат самостоятелен характер, каквито са мазетата, да бъдат предмет на сделка на лица, които не са съсобственици на сградата и ще могат ли кредиторите на несъстоятелността да се удовлетворят от продажбата им, след като мазетата могат да бъдат продавани само на съсобственици на сградата.
В писмен отговор синдикът на [фирма] в несъстоятелност прави искане за отхвърляне на касационната жалба, поради това, че касаторът не е формулирал материалноправни въпроси от значение за изхода на делото.
Ответникът [фирма] в н. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
СГС е разгледал иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ , предявен от синдика на дружеството в несъстоятелност [фирма] срещу [фирма] и самото дружество в несъстоятелност [фирма] за обявяване за нищожни спрямо кредиторите описаните в нот.акт №91 том ІІ, д. № 258/2003г. на нотариус И. Д. сделки за продажба от несъстоятелното дружество [фирма] на касатора [фирма] мазета /подробно описани/, извършени след началната дата на неплатежоспособността, поради това, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Искът е уважен от СГС, решението е оставено в сила от САС. Предмет на атакуване с иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е сключения между страните с нот.акт №91 /2003г. договор за продажба на мазета, като единствения спорен въпрос от фактическия състав на иска е доколко даденото от продавача по договора за продажба надхвърля по стойност полученото от купувача по сделката. Срещу получените мазета купувачът [фирма] е предал на продавача [фирма] 19 бр. платени полици за 1км.м. жилищна площ тип “С. – Стандарт”. За да счете, че е налице намаляване на масата на несъстоятелността от извършената продажба, САС е приел, че платените полици не са законно платежно средство, с оглед на решение на ВАС от 1999г. задължаващо [фирма] да преустанови продажбата на жилищно-спестовни полици, както и че не могат да бъдат обратно изкупувани, тъй като нямат паричен еквивалент, или дружеството продавач е получил 19 бр. частни документи без парична стойност. САС е приел за ирелевантни за спора плащанията извършени от физически лица, респ. купувачът [фирма]. Като недоказано и като правно ирелевантно е преценено възражението, че обектът на продажбата / мазета/ не биха могли да послужат за удовлетворяване на кредиторите – като обслужващи помещения не могат да се използват самостоятелно, след като по делото не са събрани данни за статута им и на кого са прехвърлени главните вещи.
Не са налице специалните предпоставките по т.2 и т.3 ГПК по първия формулиран от касатора правен въпрос – решението да противоречи на съдебната практика, след като не е представено влязло в сила съдебно решение по същия материалноправен въпрос, както и не е обосновано приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочването на правната норма, въз основа на която се прави селекция на касационните жалби, не е достатъчно за да се обоснове допустимостта на касационното обжалване. Предпоставките за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на правна сделка, поради неравностойност на престациите, са посочени точно в закона – чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – длъжникът да е сключил сделка в подозрителния период, сделката да е възмездна с имущество от масата на несъстоятелността и даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Преценката дали даденото значително надхвърля по стойност полученото се прави от съда за всеки конкретен случай въз основа на съпоставка на двете престации, т.е. въз основа на конкретните доказателства по конкретното делото. В случая изводът на съда за наличието на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за прогласяване на нищожността на договора за продажба по отношение на кредиторите на несъстоятелността е изведен от правната същност на полиците С. фонд Ж.С., като платежно средство, при съобразяване на влязлото в сила решение на Върховния административен съд по адм. дело № 3183/1999г. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по този въпрос съдържа по – скоро доводи за неправилност на решението и несъгласие с изводите на съда, че насрещната престация от 19 бр. полици не са платежно средство, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, отколкото за предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос няма отношение към предмета на спора – обявяване за нищожна сделката при предвидените в закона предпоставки – чл.694, ал.2, т.4 ТЗ, а към последиците от обявената нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Не е доказана и допълнителната предпоставка на закона – противоречие със съдебната практика, доколкото не е налице обективен идентитет с решение по гр.дело №375/2000г. на ВКС. Предмет на иска в цитираното решение на ВКС е правото на собственост върху тавански помещения, с разгледано възражение за нищожност на договор за продажба на тавански помещения поради невъзможен предмет / чл.108 ЗС и чл.26, ал.2 ЗЗД/. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В заключение, обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394/30.06.2010г., постановено по в.гр.дело №3084/2009 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: