О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 18.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 598/2009 година
Производството по делото е образувано по повод подадена частна жалба от “Т” ЕООД с. Т., обл. Пловдив с вх. №.18047/ 11.08.2009 год. на Пловдивския окръжен съд против определение №2008 от 10.07.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.423, ал.1,т.1 ГПК е отменена З. №2696/17.04.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №4606/2009 год. на Пловдивския районен съд, по заявление на частния жалбоподател. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките за отмяната й на основание чл.423, ал.1,т.1 ГПК. Длъжникът е направил възржението си пред въззивния съд в месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение и е поискал нейната отмяна. Пловдивският окръжен съд е приел, че заповедта за изпълнение не е била редовно връчена, защото неправилно районният съд при връчването й е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, съгласно която, ако лицето е напуснало адреса си, посочен в търговския регистър, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съобщението до длъжника “С” ЕООД гр. Д. за издадената заповед за изпълнение е върнато от адреса по регистрация с отбелязване, че от много години дружеството не се намира на него/”не съществува от много години”/. Пловдивският окръжен съд е счел, че съдът по заповедното производство не е следвало да се предоверява на отбелязването върху съобщението за връчване от длъжностното лице-връчител на съобщението, а да приложи разпоредбата на чл. 50, ал.4 ГПК, съгласно която при невъзможен достъп до канцеларията на дружеството, следва да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател, заявител за издаване на заповедта, подържа, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо, евентуално неправилно, тъй като съдът е приложил разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК в редакцията, преди изменението, направено с ДВ бр.50 от 30.05.2008 год.
Ответникът “С” ЕООД не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението на въззивния съд с правно основание чл.423, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Законът изрично не е предвидил обжалваемост на тези определения. От очертаните в чл.423, ал.3, последна хипотеза, на ГПК правомощия на въззивния съд да обезсили заповедта за изпълнение при липса на две от предпоставките за издаването му-тези по чл.411, ал.2 т.3 и 4 ГПК, не може да се направи извода, че макар и назован от законодателя като “въззивен съд”, той действа с правомощия на същинска въззивна инстанция. В тази хипотеза въззивният съд се произнася относно предпоставките за допустимост за издаване на изпълнителния лист- тези по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК, а не обсъжда доказателства по съществуването на претендираното притезания. В случая при така очертаните правомощия на въззивния съд, той не се произнася по съществото на изпълняемото право, поради което и не действа като същинска въззивна инстанция. С определението на въззивния съд по чл.423, ал.1 ГПК не се разрешава по същество друго/ в случая заповедното/ производство, поради което не може да се квалифицира като определение,подлежащо на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Определението на въззивния съд по чл.423, ал.1 ГПК не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Приетото като основателно възражение по чл.423 ГПК в хипотезата на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК играе ролята на възражението по чл.414 ГПК. Изпълнението на издадената заповед за изпълнение се спира и заповедното производство се връща на първоинстанционния съд за изпълнение процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
Определенията, подлежащи на касационен контрол са посочени изчерпателно в чл.274 ГПК. Сред тях не попадат определенията на въззивния съд по чл.423, ал.1 ГПК и по изложените по-горе съображения не подлежат на инстанционен контрол, очертан в чл. 63, ал.6 във вр. с чл.61, ал.1 ЗСВ. Постановената от Пловдивския Окръжен съд обжалваемост на определението му по чл.423, ал.1 ГПК е без значение, след като законът не е допуснал неговия инстанционен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от “Т” ЕООД с. Т., обл. Пловдив с вх. №.18047/ 11.08.2009 год. на Пловдивския окръжен съд против определение №2008 от 10.07.2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: