4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
С., 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 252 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр.с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.С. против определение № 27 от 14.01.2009 год., по ч.гр.д.№ 22/2010 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател вх.№ 3514/17.12.2009 год., подадена срещу определение на Тетевенския районен съд от 01.12.2009год., по ч.гр.д.№ 91/2009 год. за обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 29. 01. 2009 год. срещу длъжника [фирма], [населено място], Л. област и е прекратено производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото липсва процесуална възможност първоинстанционният съд сам да обезсили издадената от него по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение, то частната му жалба, с която въззивният съд е сезиран е допустима и е следвало да бъде разгледана по същество.
Допълнително са наведени и доводи срещу формалистичното тълкуване на процесуалния закон от страна на съдилищата, водещ до нереализиране целта на правозащитната система – “да помага да се осъществят правата на потърпевшите”.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната жалба изложение по чл.284, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище по същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, имащо преграждащ за развитие на производството по делото ефект и то е постановено за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че в случая процесуалното правило на чл.280,ал.1 т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в процесуалния закон критерии за селекция на жалбите и Л. с разпореждане № 197 от 05.02.2010 год., неправилно е оставил първоначално без движение настоящата частна жалба за привеждането и в съответствие с изискванията на чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е счел, че определението на Ловешкия окръжен съд № 361 от 22.06.2009 год. и допълнително такова за поправка на явна фактическа грешка в първото – № 485 от 23.07.2009 год., двете, по ч.гр.д.№ 312/ 2009 год., в частта, с която е обезсилено разпореждане на Тетевенския районен съд от 29.01. 2009 год., по гр.д.№ 876/2007 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника [фирма], за предаване на кредитора [фирма], гр.С. посочените в разпореждането движими вещи и вземания, произтичащи от договор за особен залог № 020/2004 год., поради нередовност на подаденото от кредитора – заявител заявление от 26.01.2009 год. е влязло в сила с потвърждаването му от ВКС по ч.т.д.№ 521/2009 год..
Следователно, с обезсилване на основанието за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отпаднало основанието за издадената въз основа на същото заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е обусловило и последващото, след определението на касационната инстанция, тяхно обезсилване.
Определението е правилно.
С постановения от ВКС съдебен акт № 663 от 19.11.2009 год., по ч. т. д.№ 521/2009 год. въпросът за редовността на подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление от 26.01.2009 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника [фирма], въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 91/2009 год., е разрешен по задължителен за съдилищата начин, поради което при липса на процесуална възможност за неговото пререшаване, той не подлежи на обсъждане в настоящето производство – арг. от чл.297 ГПК.
Позовавайки се на произтичащите от същия правни последици законосъобразно Л. е счел, че с влизане в сила на определенията му – основно № 361 от 22. 06.2009 год. и допълнително – № 485 от 23.07.2009 год., двете, по ч. гр. д.№ 312/ 2009 год., в частта, с която е обезсилено разпореждане на Тетевенския районен съд от 29.01.2009 год., по гр.д.№ 876/2007 год. за издаване в полза на [фирма], гр.С. – настоящ частен жалбоподател, на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 100 от 29.01.2009 год. по ч.гр.д.№ 91/2009 год. и изпълнителен лист е отпаднало и основанието, на което същите са били издадени и това обуславя обезсилването им.
Що се касае до наведените от частния жалбоподател доводи, свързани с проявен от въззивния съд формализъм, то следва да се посочи, че при създадената от законодателя процесуална уредба на заповедното производство, при която процесуалното правило на чл.101 ГПК е неприложимо и проверката, която съдът е оправомощен служебно да извърши, по силата на чл.410, ал.2 ГПК, не е подчинена на разпореденото от чл.129 ГПК, то отсъства процесуална възможност за отстраняване на констатираната в заявлението на настоящия частен жалбоподател нередовност, по начин, различен от предприетия от Т..
В този смисъл съдът, съгласно императивната норма на чл.2 ГПК, наистина е задължен да разгледа и реши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени интереси, но е оправомощен от законодателя да осъществи тази защита само и единствено по реда и в рамките, очертани от процесуалния закон, като възприемането на различен от посочения подход, който се поддържа от частния жалбоподател, означава да не се държи сметка за основните начала на гражданското съдопроизводство и за установения в страната правов ред.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че за настоящия частен жалбоподател, независимо от влязлото в сила определение на Л., съществува друг процесуален ред за защита.
Водим от изложените съображения ВКС, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение на Ловешкия окръжен съд № 27 от 14.01.2009 год., по ч.гр.д.№ 22/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: