3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
[населено място], 25.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 640 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] -[населено място] срещу определение № 1402/20.05.2010 г. по в.ч.гр.д. №1332/2010 на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 2403 от 08.03.2010г. по ч. гр. дело №17334/2009г. на Пловдивски районен съд за обезсилване на заповед № 10 643от 17.12.2009 издадена на основание чл.410 ГПК в полза на жалбоподателя срещу В. Й. Й. ЕГН: [ЕГН]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд за обезсилване на заповед издадена на основание чл.410 ГПК въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено задължението му в срока по чл.415 ал.2 от ГПК да представи доказателства за препредявяване на установителния му иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането му, предмет на издадената заповед за изпълнение . До този извод съдът стига като отчита фактите относно датата на уведомяването на жалбоподателя за спирането на изпълнението на издадената в негова полза заповед / 29.01.2010 / и изтичането на есномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК на 01.03.2010 г., в който период същият не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК, което е довело и до обезсилването на заповедта за изпълнение. Съдът не е приел, че от представените с частната жалба пред окръжния съд копия от искова молба и известие с обратна разписка се доказва ищецът да е изпълнил в срок задължението си по чл.415 ал.2 ГПК, доколкото в обратната разписка това не се установява.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, формулиран от жалбоподателя и конкретизиран от съда, според наведените от страна на първия в изложението на основанията за допускане да касация обстоятелства е: следва ли ищецът по иска по чл.422 ал.1 от ГПК да представи в срока по чл.415 ал.1 пред съда издал заповедта по чл.410 ГПК доказателства за това, че е предявил иска или е достатъчно самото му предявяване. Обосновава наличието на основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК –противоречие на отговора на този въпрос в обжалвания акт с този даден в друго определение на ВКС № 483 от 05.10.2009 г. по ч.т.д. № 444/2009, ТК, първо т.о. .
В случая, обаче, при постановяване на обжалваното определение , съдът не е обусловил правните си изводи върху този въпрос, доколкото от съдържанието на представените с частната жалба пред него копия от искова молба и известие с обратна разписка изобщо не се установява искът по чл.422 ал.1 ГПК да е предявен в законовия срок, поради което и не стои въпросът за това, дали ако същият е предявен в срок, но не е представено доказателство за това в съда издал заповедта, последната подлежи на обезсилване.
Следователно липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който да се съпостави с критериите в чл.280 ал.1 т.т. 1-3 от ГПК , с оглед преценка на основанията за допускане до касация, което води до недопускане на касационно обжалване.
Въпреки това, с оглед правна яснота, следва да се има в предвид и това, че както ясната законова разпоредба на чл.415 ал.2 ГПК, така и константната практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя, приемат, че задължението на ищеца по иска по чл.422 ал.1 от ГПК обхваща и представянето на доказателства пред съда издал заповедта по чл.410 ГПК за самия факт на предявяването на иска в законовия срок.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1402/20.05.2010 г. по в.ч.гр.д. №1332/2010 на Окръжен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: