5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№724
[населено място] 03.08.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2467/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №376/14.05.2015г. по в.т.д.№412/15г. на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение №5487/20.11.2014г. по гр.д.№13951/13г. на Районен съд Варна 8 състав и е отхвърлен предявения на основание чл.422 от ГПК от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване на вземане в размер на 16 135,20 лв., представляваща остатък от възнаграждение по прекратен договор за комплексна услуга от 23.10.2009г. по фактура №3292/28.06.2010г.,ведно със законната лихва,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на окръжния съд. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда,че възникването и изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждението за изработката на предварителния проект за ПУП са уговорени под условие,че същият бъде приет от ЕСУТ,като твърди,че падежът е настъпил с факта на едностранното прекратяване на договора от възложителя; че отказът на ЕСУТ за допускане на ПУП за изработка е резултат от неизпълнението на задължението на изпълнителя /касатора/ да извърши действията по промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди,като твърди,че причината не е в негово виновно поведение,а в нормативно установена забрана по чл.133 ал.7 ЗУТ,приведена в действие поради наличие на процедура по изработване и приемане на ОУП. Развил е съображения срещу отказа на въззивния съд да приеме дължимост на възнаграждението , тъй като възложителят е бил предупреден за негодността на идейния проект. Счита,че съдът неправилно е приел,че изработеният предварителен проект за ПУП не е бил допуснат поради несъответствие със законовите изисквания и поради разминаване между него и последващо изготвения,за който е издадена заповед за одобряване; че приемането на проекта с приемателно-предавателния протокол не преклудира правата на възложителя за възражения за недостатъци. Твърди,че съдът не е отчел факта,че фактурата е осчетоводена от ответника и,че проектът понастоящем се намира във фактическа власт на същия.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил касационната жалба по същество и с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско възнаграждение по представен списък с доказателства за заплащането на сумата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел,че страните са били в правоотношение по договор за комплексна услуга,по силата на който ищецът е приел по възлагане на ответника срещу възнаграждение да извърши процедура по промяна на предназначението на поземлен имот,както и проектантски услуги и съдействие в процеса на изработването,съгласуването и одобряването на ПУП за имота.Намерил е,че плащането на спорната част от уговореното между страните възнаграждение е поставено в зависимост от сбъдването на условие – приемането на предварителния проект от общинския експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/,което не е осъществено. Приел е,че постановеният от ЕСУТ отказ да бъде издадено разрешение за изработване на ПУП за поземления имот -е последица от неизпълнението на поетото от ищеца задължение да осъществи процедурата по промяна на предназначението на земята /т.1.1 от договора/.В. е отказал да подведе установения от свидетелските показания факт,че при сключването на договора възложителят е бил предупреден от изпълнителя за забраната за процедиране на подробни устройствени планове, под нормата на чл.260 ал.1 от ЗЗД,мотивирайки се,че в случая не става въпрос за негодност на проекта,а за наличие на временна забрана и тъй като изпълнителят е приел да изпълни при условието на чл.4 ал.1 т.4 от договора относно плащането,с това се е съгласил да понесе неблагоприятните последици от несбъдването му. Анализирайки събраните по делото доказателства,съдът е констатирал наличие на несъответствия на проекта на ищеца със законовите изисквания и на съществени разлики между него и одобрения впоследствие със заповед на зам.кмета на общината проект относно транспортния достъп,териториалния обхват и ширините на уличната регулация. Липсата на възражения при подписването на приемателно-предавателния протокол от 25.06.2010г. съдът е намерил за ирелевантна с оглед приложението на разпоредбата на чл.264 от ЗЗД,излагайки съображения,че това доказателство обективира само предаването на техническата документация и не може да преклудира правото на възложителя на възражения по изработеното и във връзка със сбъдването на условието за дължимостта на възнаграждението.В заключение съдът се е позовал на предвидената в договора клауза,установяваща право на възложителя да го прекрати едностранно с предизвестие,при което на изпълнителя се дължи частта от възнаграждението,съответна на изработеното,като е приел,че доколкото към момента на прекратяването на договора изпълнителят не е бил изпълнил в цялост и в съответствие с уговореното възложената работа,претендираната от него сума,представляваща разлика до пълния уговорен размер не му се дължи.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е преповторил доводите си от касационната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на изложените от въззивната инстанция мотиви. В 7 точки е обобщил решаващи изводи на съда,като във връзка с тях е посочил конкретни решения от практиката на Върховния касационен с твърдения,че изложените от В. мотиви в отделните си части й противоречат. С изложението не са формулирани конкретни правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно последното, именно посочения от касатора материално- или процесуално-правен въпрос определя рамките,в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба,като същият не е длъжен и не може да извежда такива правни въпроси от твърденията на касатора и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства.В правомощията на Върховния касационен съд е въз основа на обстоятелствената част от изложението само да конкретизира,уточни и квалифицира правния въпрос в смисъла и със съдържанието,в които последният е формулиран от касатора. Липсата на конкретно поставен от касатора правен въпрос в настоящия случай сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Във връзка с изложения в т.1 от изложението довод,че съдът е тълкувал само три от клаузите на договора между страните /тези относно предмета ,цените и начина на плащане/ и с оглед на тях е приел,че страните са поставили възникването на правото и изискуемостта на претендираното възнаграждение в зависимост от условие,касаторът релевира твърдение за наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практика по чл.290 от ГПК – реш.№546/23.07.2010г. по гр.д.№856/09г. на ВКС, четвърто г.о.Последното е постановено при допуснато касационно обжалване във връзка със задължението на съда при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи,да тълкува същите във връзка едни с други и всяка една в смисъла,който произтича от целия договор,с оглед неговата цел,обичаите в практиката и добросъвестността. По отношение на тази част от изложението не би могъл да бъде изведен релевантен въпрос,който въззивният съд да е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В т.т.2 и 3 са посочени изводи на съда,че условието не се е сбъднало, поради неизпълнение на друго договорно задължение на изпълнителя – за осъществяване на процедура по промяна на земеделската земя за неземеделски нужди и за неприложимост на разпоредбата на чл.260 ал.1 ЗЗД към установения със свидетелските показания факт,че възложителят е бил предупреден за наличието на забрана за разработки на ПУП.Във връзка с тези изводи като допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е посочил решение №199/09.01.2014г. по т.д.№500/12г. на ВКС, първо т.о.Последното не съдържа разрешение,противоречащо на горните изводи на въззивния съд,доколкото е постановено във връзка с въпроса за правото на възложителя да развали договора за изработка поради неизпълнение, което се изключва с приемането и одобряването на работата.
Във връзка с извода на В. по т.4 от изложението – че предаването и приемането,извършено с протокола от 25.06.2010г.,предвид последващото неприемане на предварителния проект от ЕСУТ, не е преклудирало възраженията на възложителя за несбъдване условието за дължимост на възнаграждението,се сочат при хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 ГПК реш.№231/13.07.2011г. по т.д.№1056/09г. на ВКС , второ т.о., реш.№94/02.03.12г. по т.д.№133/10г. на ВКС,второ т.о., реш.№5/ 15.03.2010г. по т.д.№390/09г. на ВКС, първо т.о., реш.№1100/04.07.2003г. по гр.д.№1876/02г. на ВКС и реш.№64/01.04.2009г. по в.т.д.№294/08г. на ВАпС. Посочената практика по чл.290 ГПК касае разрешения по въпроси , свързани с приемането на работата по договор за изработка и прилагането на необоримата презумпция на чл.264 ЗЗД с оглед приложението на чл.266 от ЗЗД,но не визират задължителни постановки,свързани с наличие на поставено по силата на изрична уговорка между страните допълнително условие за плащането на възнаграждението.Поради това сочената практика не би била относима с оглед постигане на различен правен резултат. Същите съображения са относими и към последните две решения,представени в обосноваване наличието на критерия по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В т.5 и т.6 от изложението касаторът релевира факти,които твърди да са установени в хода на делото /наличие на осчетоводяване на задължението от двете страни и упражняване на фактическа власт от страна на възложителя – ответник върху изработеното и влагането му в последващата изработка на ПУП/ ,но които въззивният съд изобщо не е изследвал и не се е произнесъл.Доколкото в касационната жалба страната не се е позовала на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото, а ангажираната от нея съдебна практика е по приложението на материалните норми във връзка с посочените факти,релевантен правен въпрос,обоснован със съответния допълнителен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК не би могъл да бъде изведен като обосноваващ допустимост на касационно обжалване на решението.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС, ТК, Първо отделение да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №376/14.05.2015г. по в.т.д.№412/15г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.