1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 120/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г.Б. – процесуален представител на И. К. М.,М. К. К. и М. З. Ш.,срещу решение от 26.10.2011 год.на Окръжен съд Монтана,постановено по в.гр.д.№ 254/2011 год., с което е потвърдено решение от 23.03.2011 год. по гр.д. № 369/10 година на Районен съд Монтана,с което са отменени на основание чл.40 ал.1 и сл. от Закона за управление на етажната собственост като незаконосъобразни решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес – [населено място], [улица],проведено на 02.07.2010 год.,материализирани в протокол от същата дата под №№ 2,3,5 и 6.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния и процесуалния закон,както и противоречие с ТР№34/1983 год.
Ответната страна – И. Д. М. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.
Ответната страна – Г. Б. И. не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел, че въз основа на архитектурен проект е одобрено построяването на жилищна сграда с мазета ,четири жилищни етажа и тавански етаж,а построяването на сградата е договорено между съсобствениците на дворното място в нотариален акт № ../…. год.,с който са закупени ? ид.ч. от дворното място.Безспорно е,че сградата е изградена,така както е предвидено в одобрения архитектурен проект и разпределението и ползването на таванските помещения,съответства на проекта – обстоятелство потвърдено по реда на чл.176 ГПК от ответника Г. Б..Договорът от …. год.уреждащ отношенията между съсобствениците Д. Д.,Г. Б. и К. К. относно ползването на сградата след построяването й не е оспорен,поради което съдът е приел,че уговорките в него са действителни.При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че отменените решения на общото събрание на етажната собственост,касаят обекти и помещения,които не представляват обща част,а са индивидуална собственост на И. М. и нейната майка.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2011 год.на Окръжен съд Монтана,постановено по в.гр.д.№ 254/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: