1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София, 01.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1074 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. срещу решение № 62 от 06.08.2012г. по т. дело № 170/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 22 от 11.04.2012г. по т. дело № 608/2010г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав в обжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сума в размер 134 730,41 лв. с ДДС – сбор от неиздължени възнаграждения за приети строително-монтажни работи по четири броя актове 5, 7, 10 и 14 в изпълнение на сключен между страните на 04.02.2008г. договор и по четири броя фактури, 7 лв. – законна лихва за забава от датата на забавата до 26.10.2010г., законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда – 29.10.2010г. до окончателното й изплащане, сумата 7 693,18 лв. – направени съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1/ „Допустимо ли е да се извърши възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на сума, заплатена авансово за работи, за които страните са се съгласили, че са налице, но в действителност не са извършени и приети”;
2/ „Дали необсъждането от страна на въззивния съд на съществени възражения на въззивния жалбоподател представлява отказ от правосъдие и явява ли се това порок на обжалваното решение”.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. И. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на ясно и точно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е посочен ясно материалноправния въпрос, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил наличието на отношения между страните по сключен между тях на 04.02.2008г. договор за проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи, по силата на който ответникът [фирма] е възложил на ищеца [фирма], който се е съгласил да изгради слаботоковите системи в изграждания от ответното дружество[жк]в землището на [населено място]. Решаващият съдебен състав е обсъдил сключената на 12.08.2009г. спогодба и заключението на съдебно-икономическата експертиза и въз основа на тях е направил извод, че с извършеното на 26.11.2009г. плащане на сумата 113 993,28 лв. /98 493,28 лв. с ДДС главница и 16 500 лихва/ е погасено задължението по приетите и изпълнени работи по актове № 4, 5, 8 и 12 съгласно т. 1 и 2 от спогодбата. Във връзка с възраженията относно действителната стойност на работите по актове № 5, 7 и 10 с оглед разпоредбата на чл. 7 от спогодбата, както и досежно стойността на работите по акт № 14 предвид прихващане на част от сумата по акт № 4 въззивният съд е приел, че общият размер на неизплатените работи по актове № 5, 7, 10 и 14 е 119 379,60 лв., като по отношение на възражението за прихващане е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Аргументирайки се с подписания от страните протокол от 01.07.2010г. и редовното осчетоводяване от ответника по исковата молба на непогасените задължения по фактури № 1399 и № 1400 от 21.08.2009г. и № 1402 и № 1406 от 01.09.2009г., съдебният състав е направил извод, че отчетените с тези фактури суми за доставка и монтаж на отделни елементи на слаботоковите инсталации е в размер общо 15 350,81 лв. с ДДС. Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че общият размер на приетите и неизплатени работи възлиза на 134 730,31 лв.
Възражението за едностранно разваляне на договора е прието за неоснователно, предвид последиците на подписаната на 12.08.2009г. между страните спогодба съгласно чл. 365, ал. 2 във връзка с чл. 107 ЗЗД и липсата на валидно предизвестие по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за прекратяване на договора за спогодба. Решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че от аспекта на забавено изпълнение от ответника по т. 2 и на неизпълнените общи задължения по т. 7, 9 и 10 от спогодбата основанията за прекратяване на облигационната връзка, респективно за обусловените от това възражения за прихващане не са налице и по същество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора правен въпрос „допустимо ли е да се извърши възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на сума, заплатена авансово за работи, за които страните са се съгласили, че са налице, но в действителност не са извършени и приети” не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. От една страна, този въпрос не е коректно формулиран, тъй като въззивният съд е приел, че строително-монтажните работи по акт 4 са изпълнени и приети въз основа на доказателствата, като в частта относно прихващането е препратил и към мотивите на Бургаски окръжен съд на основание чл. 272 ГПК, в които също е направен извод, че не са налице предпоставки за прихващане на заплатените суми по акт № 4. От друга страна, допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По формулирания от касатора правен въпрос съществува трайноустановена съдебна практика, съгласно която е допустимо да се направи възражение за прихващане с насрещно вземане, представляващо заплатено авансово възнаграждение за уговорени СМР, които впоследствие не са извършени и приети, която не се налага да бъде променяна. Основателността на това възражение за прихващане обаче е в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, установени във всеки отделен случай от представените по всяко отделно дело доказателства.
По отношение на втория, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос „дали необсъждането от страна на въззивния съд на съществени възражения на въззивника представлява отказ от правосъдие и явява ли се това порок на обжалваното решение” също не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по този въпрос съществува постоянна практика на ВКС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Релевираните от ответника по иска възражения и оплаквания относно правилността на решението като защитно средство в процеса следва да бъдат обсъдени от въззивната инстанция съобразно посочените във въззивната жалба основания съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК. В настоящия случай решаващият съдебен състав е изложил мотиви за неоснователност на възражението за разваляне на договора и възраженията за прихващане съгласно преуреждане на задълженията със спогодбата и като е препратил и към подробните мотиви на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 06.08.2012г. по т. дело № 170/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.