5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2426 по описа за 2019г., и за да сепроизнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. Малинова, заедно изпълняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, срещу определение № 3030 от 24.09.2019г. по в.т.д. № 1161/2018г. по описа на САС, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата им за допускане на обезпечение на предявените по делото искове по чл.59, ал.3 и чл.59, ал.5 ЗБН чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20198000400199 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800 при КЧСИ с район на действие ОС– Бургас върху описаните в молбата недвижими имоти, собственост на ответника.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като направеният от въззивния съд извод не държи сметка за особеностите и целите на обезпечителните мерки по чл.397 ГПК. Излага съображения за наличието на обезпечителна нужда поради опасност от намаляване на имуществото на длъжика, респ. на неговата стойност, и възникнала необходимост от запазването му във вида, в който се намира, като в тази връзка сочената мярка е подходяща предвид търсения резултат от провеждането на исковете по чл.59 ЗБН, а именно – попълване на масата на несъстоятелността на банката и събиране на вземанията й. Счита за неправилен и извода на съда, че соченият в молбата интерес касае други отношения между страните – по евентуално удовлетворяване на вземанията на банката, които не са предмет на настоящото дело, предвид което този интерес на банката не може да получи защита в настоящото производство чрез допускане на обезпечителни мерки. В тази връзка сочи, че макар исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН да са конститутивни и с уважаването им с влязло в сила решение да се постига търсената от ищеца промяна, тази защита не се изчерпва с обявяване на недействителността на прихващанията, тъй като целта на ищеца е в последващото производство по принудително изпълнение да се удовлетвори от равностойността на имуществото на ответника – длъжник по договора за банков кредит. Твърди, че при съществуваща възможност в хода на производството по чл.59 ЗБН ответното дружество да бъде лишено от имущество, се създава опасност от намаляване на стойността на същото, а оттам намалява и възможността на ищеца да се удовлетвори. Позовава се на систематичното място на разпоредбите на ал.3 и ал.5 на чл.59 ЗБН в Раздел III „Попълване на масата на несъстоятелността”, Глава IV „Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки.” Твърди още, че имотите, предмет на принудителното изпълнение, са ипотекирани в негова полза, но съдебният изпълнител не счита, че ипотекарният кредитор е същинска страна по изпълнителното дело. Поради това банката е лишена от възможността да участва като равнопоставен на първоначалния взискател кредитор и не разполага с възможност да се ползва от правата на такъв, а същевременно липсата на осчетоводен дълг по договора за банков кредит създава пречки за снабдяване с изпълнителен титул в полза на банката. Поради това поддържа, че поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по отношение на ипотекираните в полза на банките недвижими имоти, е адекватна обезпечителна мярка. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато исканото обезпечение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Производството по в.т.д. № 1161/18г. на САС, ТО, 6 състав е образувано по въззивна жалба на А. Н. Д. и К. Х. Малинова, заедно изпълняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, срещу решение № 2228 от 24.11.2017г. по т.д. № 4341/2016г. на СГС, ТО, VI-13 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.59, ал.5 и чл.59, ал.3 ЗБН.
Пред въззивния съд е направено искане от въззивника за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20198000400199 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800 при КЧСИ с район на действие ОС – Бургас върху описаните в молбата недвижими имоти, собственост на ответника. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – [община] и е насочено принудително изпълнение върху недвижими имоти, собственост на ответника, които са ипотекирани от него в полза на банката за обезпечаване на вземанията по договор за банков кредит. Твърди се, че е налице явна несъразмерност на предприетите изпълнителни способи с размера на задължението към взискателя, въпреки че се удовлетворяват с привилегия по реда на чл.136, ал.2 ЗЗД от стойността на имотите. Излагат се съображения, че щом ответникът не разполага със средства за заплащане на публичните и общинските си задължения, то същият не би имал възможност да погаси задълженията си по кредита в размер на над 1 000 000 лева. Сочи се още, че имотите представляват част от апартаментен хотел, поради което насоченото изпълнение срещу отделни обекти и то с обслужващ характер, нарушава правата и интересите на ипотекарния кредитор, доколкото при продажбата на имуществото като цяло би се постигнало удовлетворяване на задълженията на длъжника в максимална степен. Твърди се и наличие на друго имущество на ответника, от което взискателят може да се удовлетвори.
За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения иск, въззивният съд е приел, че предявените искове са конститутивни за прогласяване на недействителността на атакуваните с тях прихващания, като правната промяна при уважаване на исковете ще настъпи с влизане в сила на съдебния акт и ще обвърже страните по спора и сочените с нормата на чл.59 ЗБН лица – кредиторите на несъстоятелността, независимо от наличието или не на останало имущество в патримониума на ответника, поради което и сочената обезпечителна мярка е неподходяща за обезпечителната нужда на ищеца, съобразно очертания предмет на делото. Приел е, че соченият в молбата по чл.389 ГПК интерес касае други отношения между страните – по евентуално удовлетворяване на вземания на банката срещу ответника, които не са предмет на настоящото дело, предвид на което този интерес на банката не може да получи защита в настоящото производство чрез допускане на обезпечителни мерки. Изложил е съображения, че всяка мярка на ограничаване на правата на друг правен субект, било и в производство по обезпечаване на иск, не може да бъде допуската, без да е доказан интересът на молителя и същият да е изводим от предявените по делото от ищеца искове, доколкото предвид диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6, ал.2 ГПК, съдът не може да излезе извън сезиралото го искане и да даде на ищеца защита, която не е претендирал.
Настоящият състав на ВКС, ТК, IІ отд. намира, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечението, установени от разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК.
Предявените конститутивни искове с правно основание чл.59, ал.5 и чл.59, ал.3 ЗБН са процесуално допустими. В настоящия случай ищецът е обосновал интереса си от поисканото обезпечение с обстоятелството, че при провеждане на изпълнителното производство спрямо имоти на ответника, които са ипотекирани за обезпечаване на вземане на ищеца по договор за банков кредит, ще бъде затруднено реализиране на правата по евентуално позитивно решение, тъй като то е насочено към събиране на вдземането му. Независимо от обстоятелството, че предявените в производството искове действително са насочени към попълване на масата на несъстоятелността, предмет на делото не е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането на ищеца по сключен с ответника договор да банков кредит. Поради това евентуално решение, с което се уважава някой от предявените искове, макар да подготвя реализиране на вземането на ищеца, няма да представлява изпълнително основание, въз основа на което да бъде предприето принудително събиране на това вземане. Следователно исканата обезпечителна мярка се явява насочена не към обезпечаване реализирането на правата по постановеното по настоящото дело решение, а към обезпечаване възможността за събиране на вземане, което не е предмет на делото, тъй като такъв иск не е съединен с предявените в настоящото производство искове. Формираната в посочените от частния жалбоподател определения на ВКС съдебна практика не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като тя се отнася до обезпечаване на искове чрез допускане на обезпечителни мерки, които пряко гарантират възможността за реализиране на правата по постановените решения. В определение № 22 от 13.01.2010г. по ч.гр.д. № 603/2009г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 3 от 12.01.2009г. по ч.гр.д. № 1321/2008г. на ВКС, ГК, IV г.о. е допусната възбрана на недвижим имот за обезпечаване на установителен иск за собственост на имота, а в определение № 894 от 10.12.2014г. по ч.т.д. № 3419/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. е допусната възбрана на недвижим имот за обезпечаване на конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК с оглед гарантиране възможността на ищеца да се удовлетвори от дела на съдружника длъжник в последващото ликвидационно производство, като и в двата случая защитата на правото на ищеца се постига по силата на решението по обезпечения иск. В настоящия случай въз основа на решението по настоящото дело не може да бъде проведено принудително изпълнение, а за принудително събиране на вземането на ищеца следва да бъде налице изпълнителен титул, издаден след провеждане на иск за вземането. Обстоятелството, че имотите, предмет на принудителното изпълнение, са ипотекирани за обезпечаване на вземането на ищеца, не обуславя различен извод, тъй като съгласно чл.459, ал.2 ГПК такъв кредитор се удовлетворява в изпълнителното производство, насочено срещу ипотекирания имот, след представяне на изпълнителен лист за обезпеченото вземане. Следва да се отбележи, че в качеството си на ипотекарен кредитор частният жалбоподател се счита за присъединен взискател по изпълнението, насочено по молба на друг кредитор към ипотекирания имот, и съдебният изпълнител е длъжен да задели сума за удовлетворяването му. По изложените съображения са неотносими и останалите доводи на частния жалбоподател, изложени в молбата му за допускане на обезпечение, свързани с възможността за постигане на по-висока степен на удовлетвореност на правата му като ипотекарен кредитор при продажба на ипотекираното имущество като цяло, с размера на вземането на взискателя по изпълнителното дело и с наличието на друго имущество на длъжника, от което последният може да се удовлетвори.
С оглед изложеното въззивното определение, с което искането за допускане на обезпечение на предявените искове е оставено без уважение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3030 от 24.09.2019г. по в.т.д. № 1161/2018г. по описа на САС, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: