3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 725
С., 11.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 273-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.Б. срещу въззивното решение от 13.12.10г. по в.т.д. №230/10г. на АС-г.Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.07.10г. по т.д.№619/07г. на ОС-г.Б.. С последното е осъден касатора да предаде реално на ДА”Д.”-г.С. 10044т. автомобилен бензин А95Н, както и да заплати сумата 1958.58 лв. неустойка по договор за влог №1 от 27.12.05г. и анекс от 31.05.06г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно правната същност на сключения между страните договор-договор за влог, уреден в чл.250 и сл. ЗЗД или договор за влог в публичен склад по чл.573 и сл.ТЗ.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор за влог, по който има неизпълнение от страна на влогоприемателя- [фирма]-г.Б.. Съгласно чл.1 от този договор влогоприемателят [фирма]-г.Б. се е задължил да предаде съхраняваното количество на влогодателя след изтичане срока на договора-31.08.06г. или при поискване.
При тълкуване клаузите на договора при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че процесния договор №1 от 27.12.05г. и анекс от 31.05.06г. имат правната характеристика на договор за влог по смисъла на чл.250 ЗЗД, а не на договор за влог в публичен склад по чл.573 и сл. ТЗ.
Ето защо обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, която третира случаи, различни от настоящия, поради което в настоящия случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото-вж.в този смисъл ТР№1/09г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай посочените предпоставки не са налице, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 13.12.10г. по в.т.д. №230/10г. на АС-г.Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 22.07.10г.по т.д.№619/07г. на ОС-г.Б..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.12.10г. по в.т.д. №230/10г. на АС-г.Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 22.07.10г. по т.д.№619/07г. на ОС-г.Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: