1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София, 15.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3547 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и П. А. К. от [населено място], двамата чрез процесуален представител адв. Ю. Д. М. срещу решение № 215 от 23.07.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 203 от 06.11.2013г. по т. дело № 61/2013г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] и П. А. К. от [населено място] дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата 840 297,32 лв., представляваща равностойност на 429 637,20 евро, съставляваща вземане по два броя записи на заповед, издадени на 28.05.2008г. от [фирма] с падеж 01.06.2009г. и 01.06.2010г. на стойност 214 818,60 евро всеки един в полза на [фирма], авалирани от П. А. К., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист – 10.02.2011г. и [фирма] и П. А. К. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 75 176,18 лв. – разноски по делото.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Следва ли въззивният съд при липса на доказателствени искания, направени от страната, да приеме служебно, че за него съществува задължението служебно да разпредели наново доказателствената тежест между страните?
2. При липса на възражение, направено от ищеца в първоинстанционното производство, относно доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест и при липса на доказателствени искания от същата страна, като въззивник във въззивното производство, следва ли въззивният съд служебно, наново да преразпределя доказателствената тежест и нарушава ли същото правото на ответника в процеса, включително и принципите на концентрационното начало и състезателното начало?
3. Явяват ли се определенията на съдилищата в заповедното производство актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо между същите страни и същия предмет на иска и на същото основание в последващи евентуално образувани заповедни производства?
4. Възможно ли е индивидуализация на търговско дружество без посочване на ЕИК, седалище и адрес на управление? Липсата на тези индивидуализиращи белези в писмени доказателства, въз основа на които дружеството може да черпи права, може ли да бъде санирана служебно от съда, при това в крайния му съдебен акт?“
Касаторите поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС /определение № 227/08.04.2011г. по т. д. № 223/2010г. на ВКС, II т. о. и решение № 549/29.10.2010г. по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, IV г. о./ и при нарушение на чл. 375 ГПК във връзка с чл. 372 ГПК, чл. 267 във връзка с чл. 269 ГПК, чл. 159 във връзка с чл. 154 ГПК, чл. 6 – чл. 9 ГПК и чл. 193 ГПК въззивната инстанция при липса на направени от въззивника оплаквания и доказателствени искания се е произнесъл служебно по допускане на доказателства и разпределяне на доказателствената тежест по отношение на надлежно оспорените от ответниците в първоинстанционното производство записи на заповед. Излагат становище, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – нарушение на разпоредбата на чл. 297 във връзка с чл. 296, чл. 298 и чл. 299 ГПК поради непререшаемост на спора, тъй като са налице влезли в сила съдебни актове между същите страни за същия предмет и същото искане /по гр. дело № 24020/2009г. на СРС, 34 състав и в. гр. дело № 11303/2009г. на СГС, I-4 състав/ и заповедното производство, във връзка с което е предявен настоящият установителен иск, е недопустимо. Касаторите се позовават и на противоречие с множество определения и решения по отношение на първите два правни въпроса.
Относно наличието на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за първия и втория процесуалноправни въпроси касаторите сочат решение № 260/17.03.2013г. по в. гр. д. № 251/2013г. на Габровски окръжен съд и решение № 268/22.05.2014г. по гр. д.№ 1474/2013г. на Кюстендилски районен съд.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите посочват само, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от [фирма] чрез адв. И. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно първия правен въпрос поддържа, че е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС. Според ответника по касационната жалба вторият правен въпрос не обуславя изводите на въззивната инстанция, а предприетите действия, свързани с доклада на делото, са съобразени с посоченото Тълкувателно решение. По отношение на третия и четвъртия правни въпроси не е доказано наличие на противоречива съдебна практика. Ответникът поддържа становище, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице, тъй като касаторът не е посочил с какво поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, с какво допринасят за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, както и за развитието на правото.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страни, имащи правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Възражението за наличието на порок във формата на процесните два броя записи на заповед от 28.05.2008г. е прието от въззивния съд за неоснователно. Съдебният състав е изложил съображения, че индивидуализацията на кредитора – поемател по записа на заповед е предмет на специална правна уредба, като в случая индивидуализацията на поемателя – юридическо лице се извършва с посочване на фирменото му наименование, чиято уникалност изключва възможността друго, различно от ищеца търговско дружество, но със същото фирмено наименование, да претендира плащане по ефектите.
Неоснователността на възражението за отвод за пресъдено нещо е аргументирана с обстоятелството, че определенията на съда, постановени в заповедното производство, не се ползват със сила на пресъдено нещо, както и с липсата на идентитет в предмета на делата по отношение на които се твърди наличието на пресъдено нещо: записът на заповед, по който са се произнесли СРС по ч. гр. д. № 24029/2009г., респективно СГС по ч. гр. д. № 11303/2009г. е с падеж 01.06.2008г., а записът на заповед по т. д. № 61/2013г. на Д. е с падеж 01.06.2009г.
Относно възражението на авалиста, че ефектите не са му предявени за плащане, въззивната инстанция е приела, че задължаването на длъжника по записа на заповед става със самото му издаване, при него не се поставя въпросът за акцепта като юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане, като предявяването за плащане /чл. 487, ал. 1 ТЗ/ е от значение единствено по отношение изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за забава. Според съдебния състав по аргумент от чл. 513, ал. 2 ТЗ при авалиран запис на заповед не е необходимо приносителят да предяви за плащане менителничния ефект първо на издателя, а може да ангажира направо отговорността на авалиста като му предяви ефекта за плащане.
Въз основа на приложените по гр. д. № 615/2011г. на Добрички РС оригинали на записите на заповед и заключението на съдебно-графическата експертиза въззивният съд е приел, че двата броя записа на заповед от 28.05.2008г. са редовни от външна страна, съдържат всички елементи по чл. 535 ТЗ, автентични са като подписани от дружеството, посочено за техен автор – [фирма], [населено място] чрез неговия представител, авалирани са от ответника П. А. К. и са предявени за плащане на падежните им дати, както на длъжника по тях, така и на авалиста.
Неоснователността на възражението за недължимост на претендираните суми поради липса на задължения на ответниците към ищеца, произтичащи от каузалното правоотношение, за обезпечение на което са издадени записите на заповед, е аргументирана с обстоятелството, че общата стойност на извършените погашения от лизингополучателя [фирма], [населено място] по договора за финансов лизинг №[ЕИК] е 162 447,33 лв. /левова равностойност на 83 058 евро/ и към датата на образуване на заповедното производство – 10.02.2011г., включително към момента на прекратяване на договора – 14.10.2011г. дължимите и неплатени суми по договора за финансов лизинг са на обща стойност 1 656 926,99 лв., от които 1 255 323,75 лв. представляват неплатени месечни вноски, 389 290,33 лв. – наказателни, междинни лихви и 12 312,91 лв. – други разходи по договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касаторите първи и втори процесуалноправни въпроси се отнасят до правомощията на въззивната инстанция относно разпределянето на доказателствената тежест при направено в срок с отговора на исковата молба оспорване на автентичността на представените от ищеца записи на заповед, въз основа на които се претендира вземането. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение и неговата допустимост в обжалваната му част, а по отношение на правилността на акта е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. При направено оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределяне на доказателствената тежест за установяване на определени факти и обстоятелства, включително оспорване автентичността на документи, въззивната инстанция е длъжна да извърши проверка спазени ли са изискванията за разпределяне на доказателствената тежест съгласно чл. 154, респективно чл. 193, ал. 1 и сл. ГПК, като в случая на оспорване на автентичността на документ следва да съобрази вида и характера на оспорения документ. При констатиране, че първоинстанционният съд не е процедирал съобразно посочените разпоредби, въззивният съд следва да разпредели доказателствената тежест като даде възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради неправилно разпределяне на доказателствената тежест. В настоящия случай Варненски апелативен съд в съответствие със задължителната практика на ВКС като е съобразил направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с разпределяне на доказателствената тежест при оспорване автентичността на частния документ, е допуснал съдебно – почерковата и техническа експертиза и е обсъдил изготвеното от вещото лице заключение заедно с останалите доказателства.
Третият, посочен от касаторите процесуалноправен въпрос, не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като стабилизираната заповед за изпълнение по гр. дело № 24020/2009г. на СРС, 34 състав и в. гр. дело № 11303/2009г. на СГС, I-4 състав е с друг предмет, различен от предмета по настоящото дело. Стабилизираната заповед за изпълнение е за вземане по запис на заповед, издаден на 28.05.2008г. с падеж 01.06.2008г., докато настоящото дело е за вземане по други записи на заповед, също издадени на 28.05.2008г., но с падежи 01.06.2009г. и 01.06.2010г.
Четвъртият въпрос е материалноправен и се отнася до начина на индивидуализиране на търговското дружество. В случая този въпрос е решен в съответствие с трайната практика – и в двата броя записи на заповед търговското дружество, издател на менителничните ефекти е индивидуализирано с фирменото наименование, регистрацията на търговското дружество – № 1033/1997г. на Добрички окръжен съд, Булстат /понастоящем ЕИК/[ЕИК], данъчния номер, седалището и адреса на управление на дружеството – [населено място], [улица].
Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. По първите два процесуалноправни въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, поради което дори и след постановяване на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК въпросите да са решени противоречиво от други районни или окръжни съдилища съответните съдебни актове не обосновават извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователен е и доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочените от касаторите правни въпроси е създадена трайна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 23.07.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.