О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
С. 17.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1489 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Професионална гимназия по химически и хранителни технологии” [населено място], представлявана от директора Д., чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 519 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 783 по описа за 2016г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 653 от 12.08.2016г. по гр.д. № 576/2016г. на Пазарджишки районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, като е отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на М. А., възстановена е на заеманата длъжност „директор” и й е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 12 300.66лв., ведно със законната лихва от 22.02.2016г., като са определени следващите се такси и разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя следните три въпроса: 1. „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след като обсъди всички доказателства по делото и да направи фактическите си изводи въз основа на всестранната им преценка?”, който счита, че е разрешен от възззивният съд в противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о., № 27 от 2.02.2015г. по гр.д.№ 4265/2014г. на ІV г.о., 2. „Директорът в обективна невъзможност ли е да осъществява контрол, ако е въвеждан в заблуждение и е дезинформиран от учители за действителното състояние на нещата в училището” и 3. „Какво е съдържанието на задължението по чл.147 ал.1 т.1 П. и какъв е обхватът на отговорността на директора при неизпълнение на тези задължения?”. Последните два въпроса, касаторът поставя с оглед основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна М. А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 915лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 23.03.2017г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.
Постъпило е писмено становище за основателност на подадената касационна жалба, подадено от третото лице – помагач, Министерство на образованието и науката, чрез процесуалния представител главен експерт Х..
В. съд е счел за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, като е приел незаконосъобразно извършеното уволнение на ищцата на длъжността „Директор на „Професионална гимназия по химически и хранителни технологии”, извършено със заповед № РД 12- 421 от 22.12.2015г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във връзка с „извършени проверки” в периода 16.04.2015г. – 1.06.2015г., за които е съставен Констативен протокол 03-597 от 3.06.2015г., представен с доклад в МОН с вх.№ 0513-116 от 6.07.2015г. и е постъпил сигнал в Р. П. с вх.№ РД 20-23 от 13.03.2015г. В заповедта е цитирана и заповед № РД 06-183 от 31.03.2015г.на Началника на Р. П., с която са дадени задължителни предписания към директора за контрол на посещаемостта на учебните занятия от учениците и отразяване на отсъствията в дневниците на класовете от страна на учителите.
В. съд е приел, че в случая „ не може и няма как да бъде ангажирана отговорността на директора за извършените тежки дисциплинарни простъпки от други членове на педагогическия персонал в гимназията – учители, помощник-директор, клани ръководители, комисия” Счел е за неправилен извода на дисциплинарно-наказващият орган, че директорът е този, който следва да отговаря „абсолютно за всичко в поверената му гимназия”. Позовал се е на липса на законова възможност директорът да „изземва разписани на класните ръководители, на помощник-директора и на отделните учители техни непосредствени преки права и задължения, свързани с цялостния учебен процес”. Извел е извод, че законодателят е предоставил на последните оперативна самостоятелност, която директорът не може да изземва, дори и тя да се упражнява във вреда на учебната и административната дейност. Мотивите на съда са в смисъл, че възможността, с която разполага директора – ако при упражняване на контролните си правомощия констатира недостатъци в дейността на учител – е да му препоръча да ги отстрани и ако последният не го направи, да му наложи дисциплинарно наказание. За конкретния случай, въззивният съд е приел, че за директора А. са налице обективни причини и тя е била в обективна невъзможност да осъществи качествен и ефективен контрол върху работата на учителите, класните ръководители и другите звена в гимназията, защото „системно, трайно, постоянно, ежедневно и непрекъснато е била въвеждана умишлено от подчинените” си „в заблуждение и неяснота относно действителното състояние на учебната дейност в училището, присъствието в клас на учениците, неизвинените отсъствия, липса на доклади до директора за иницииране на дисциплинарни процедури, отпадане на ученици поради слаб успех или преминаване в друга форма на обучение, противозаконно и в нарушение на разписани императивни правила извиняване на отсъствия на ученици без да са налице условия за това.” Според съда „дезинформацията и заблудата на директора” е била тотална и ищцата не е „не е извършила нито едно от вменяваните й дисциплинарни простъпки”.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по касационно обжалване следва да се допусне по последния поставен от касатора въпрос относно съдържанието на задължението по чл.147 ал.1 т.1 П. /”Директорът на училището е длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност”/ и обхватът на отговорността на директора при неизпълнение на посочените в нормата задължения. Същият е от значение за изхода на спора, свързан е с решаващите мотиви на въззивния съд и по него не е установена практика, а съществува необходимост от създаването й, с цел – осигуряване разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона, което покрива съдържанието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Наличието на констатирано основание по чл.280 ал.1 ГПК по един от поставените от касатора въпроси, прави безпредметно обсъждането на останалите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 519 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 783 по описа за 2016г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 340 лева /триста и четиридесет лева / и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.