О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
[населено място], 18.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 169/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Касаторът [фирма] е обжалвал решение от 11.11.2010г., постановено по гр.дело №2878/2010г. на СГС,гражданско отделение , ІVА въззивен състав, с което е потвърдено решение от 6.10.2010г., по гр.дело № 22512/2009г. на СРС, 29 състав. Поддържа се касационното основание за достъп до касация чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът А. А. Рибицов от [населено място] в писмен отговор поддържа становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно разглеждане на въззивното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.
Третото лице помагач [фирма] – София не взема становище по допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и отговаря по съдържание на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
СРС се е произнесъл по иска с правно основание чл.124 във връзка с чл.415 ГПК, предявен от [фирма] срещу А. А. Рибицов за установяване на вземането си по издадена заповед за изпълнение по гр.дело № 22964/2008г. на СРС за доставена топлинна енергия за периода м.02.2001г. до м.04.2007г. на цена 6572.76 лв. и мораторна лихва в размер на 2894.33 лв. за времето от 1.04.2001г. до 30.05.2008г., след направено от длъжника възражение в заповедното производство по чл. 414 ГПК. СРС е отхвърлил исковете като неоснователни. За да потвърди първоинстанционното решение, СГС е приел, че ищецът не е доказал положителния факт ответникът да има качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, т.е. качеството на потребител на топлинна енергия дифенирано в параграф 1, т.13 от Закона за енергетиката и енергийната ефективонст отм. и в параграф 1, т.42 от Закона за енергетиката ДВ бр. 107/2003г./ чл.154, ал.1 ГПК/, поради което не дължи сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение. Прието е, че ответникът не е обвързан от ОУ на доставчика на топлинна енергия по силата на чл.54 от ОУ за 2002г., каквото възражение е направил своевременно в отговора на исковата молба, както и че не са представени доказателства за валидно сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия.
Касаторът [фирма] формулира следния правен въпрос: как се разпределя доказателствената тежест и следва ли първоинстанционния съд да укаже на страната, че за определени обстоятелства не сочи доказателства”. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът обосновава с необходимостта от произнасяне на съда по “материалноправен въпрос, свързан с непълнотата на правната уредба, конкретно разпоредбата на чл.410 ГПК”. В случая не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дефинирана в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По тълкуването и приложението на чл.146, ал.2 ГПК има установена съдебна практика на ВКС, която се явява задължителна за съдилищата, съгласно приетото в т.2 на цитираното тълкувателно решение на ВКС в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г., II г. о., ГК и др. От друга страна няма връзка между поставения от касатора процесуален въпрос и обосноваването на допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Касае се до две различни по характер производства – исково, в което ищецът трябва да докаже вземането си от ответника, т.е. пасивната материалноправна легитимация на ответника по издадената заповед за изпълнение и заповедно производство, което представлява алтернатива на исковото производство за защита на накърнени субективни права, като процесуалното положение на страните е подчинено на различни процесуални норми, съобразени с особеностите на всяко едно от производствата.
В заключение не е налице релевираното от касатора основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК касаторът дължи заплащане на документираните разноски от 400 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.11.2010г. постановено по гр.дело №2878/2010г. на СГС, гражданско отделение , ІV А въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. А. Рибицов от [населено място] разноски 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: