О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 725
София, 21.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 136/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 10.06.2011 год. , постановено по гр.д. №14117/2010 год. на СГС, , ГО, ІІ б с-в , в частта, в която след частична отмяна на решението по гр.д. №38188/2008 год. на СРС, І ГО,27 състав, се отхвърля иска на касатора за признаване за установено, че В. Н. Д. дължи [фирма] сумата над 2 056,28 лв. до 5 049,44 лв. за доставена топлоенергия за периода от м.03.2003 год. –м.04.2007 год. и [фирма] е осъдена да заплати разноски в размер на 480,97 лв., КАКТО и по касационна жалба В. Н. Д. срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д.№38188/2008 год. на СРС, І ГО, 27 състав в частта, в която е признато за установено , че за [фирма], [населено място] съществува вземане в размер на 2056,28 лв. за доставена топлоенергия на В. Д. за периода от юни 2003 год. до април 2005 год. , ведно със законната лихва,считано от 24.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумата и В. Д. е осъдена да заплати разноски в размер на 447,08 лв.
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгл. разп. на чл. 280,ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Двете страни не са взели становище относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма] :
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса „Дали по отношение на вземането за топлинна енергия е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД ?” Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с други съдебни актове /Решение от 28.07.2009 год. по гр.д. № 3215/2008 год. на СГС, ІІ в състав, Решение от 05.02.2010 год. по гр.д. № 2417/2009 год. на СГС, ІІа състав/ и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставеният правен въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение. Съдът е приел, че задължението за заплащане на консумирана топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по см. на чл. 111,б.”в” ЗЗД тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения . С оглед на това приложима е кратката тригодишна ,а не общата петгодишна погасителна давност.С оглед на това съдът е приел , че вземането на [фирма] за размера над 2 056,28 лв. до 4206,73 лв., е погасено по давност.
Не е налице обаче допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване посочено от касатора , доколкото към настоящия момент практиката на съдилищата по посочения правен въпрос е уеднаквена по задължителен начин с Тълкувателно решение от 12.04.2012 год. на ВКС, по тълкувателно дело №3/2011 год. на ОСГК. Разрешението на въпроса в обжалваното въззивно решение е в съответствие с неговото разрешаване в посоченото Тълкувателно решение.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да са допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на В. Н. Д.:
Не са налице основания за допустимост на касационната обжалване на решението в частта, в която се обжалва с тази касационна жалба.
Касаторката е изпълнила формалното изискване на закона да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В изложението обаче липсва формулиран правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който да е бил предмет на разглеждане и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора в обжалваната част на решението. Изложението на практика съдържа оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неизпълнението на това изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2011 год. , постановено по гр.д. №14117/2010 год. на СГС, ГО, ІІ б с-в .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: