О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
[населено място], 25.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3642/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от В. В. срещу определение № 488 от 18.07.2013г., постановено по ч.т.д. № 484/2013г., с което Варненският апелативен съд е прекратил производството по делото, образувано по частна жалба на същото дружество и е изпратил частната жалба вх. № 19563 на Варненския окръжен съд за произнасяне по нея. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно, по съображения, че в случая не се касае до пропуск на окръжния съд за произнасяне по искането за разноски и в този смисъл за допълване на решението в частта за разноските.
Ответникът [фирма] – [населено място] не заявява становище по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.
Правилен е изводът на въззивния съд, че подадената частна жалба за отмяна на решение №516 от 6.12.2013г., постановено по т.д. №349/2013г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските, следва да бъде квалифицирана като молба за изменение на решението в тази му част. Действащия Граждански процесуален кодекс не предвижда обжалване на решението само в частта за разноските. Според чл.248, ал.1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението си в частта за разноските. Следователно, законът разграничава две хипотези, свързани с промяна на постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установена като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК има предвид произнасяне от съда, постановил съдебния акт, по искане на страната дължимите разноски да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, какъвто е конкретния случай. Това определение на съда ще подлежи на обжалване с частна жалба по реда по който подлежи на обжалване решението, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК.
В обобщение обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №488 от 18.07.2013г., постановено по ч.т.д. № 484/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: