5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 26 юни 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5312/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д., [населено място], приподписана от адвокат П. А., срещу въззивно решение № 161 от 08.07.2016 г. по в. гр. дело № 199/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 553 от 11.12.2015 г. по гр. дело № 1158/2014 г. на Русенския окръжен съд. С първоинстанционното решение Русенският окръжен съд е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на Н. С. Д. на основание чл. 3 ГПК, вр.чл. 45 ЗЗД, сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, дължимо за недобросъвестно упражняване на процесуални права, изразило се в предявяване на претенция за дължимостта на сума, която е погасена, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 18.12.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 1000 лв. до предявения размер от 45 000 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Д., излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а в случай на разглеждане на касационната жалба по същество счита същата за неоснователна. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на злоупотреба с право. Искът е за непозволено увреждане и е насочен срещу юридическо лице, поради което точната правна квалификация е по чл. 49 ЗЗД, вр.чл. 45 ЗЗД, вр.чл. 3 ГПК. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от злоупотреба с право от страна на ответника, чрез предявяване на претенция в заповедното и изпълнителното производство за суми, които са били заплатени. Има злоупотреба с процесуално право, тъй като представител на ответното дружество по пълномощие и намиращ се в трудово правоотношение с дружеството като юрисконсулт, е отправил искане до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и изпълнение за суми, които вече са били заплатени от длъжника. Образувано е било изпълнително дело по издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу Н. Д., като представителят на ответното дружество е претендирал изпълнение и на сумите по изпълнителния лист главница от 547.46 лв. и мораторна лихва от 150.75 лв., които към момента на образуване на изпълнителното дело вече са били заплатени /платени на каса на ответното дружество в [населено място] на 16.06.2014 г./. Въззивният съд е направил извод, че представителят на ответното дружество е знаел обстоятелството за заплащане на по-голямата част от сумите по изпълнителния лист – всички освен разноските по заповедното производство в размер на 125 лв. Въпреки това е подал молба за образуване на изпълнително дело и събиране на всички суми по изпълнителния лист. Ето защо е налице недобросъвестно потърсена защита на материално право чрез изпълнително производство за вземане, което вече е погасено чрез плащане, като в случая поведението на представителя по пълномощие на ответното дружество – юрисконсулт при дружеството, представлява злоупотреба с процесуално право, което е противоправно, а вината се предполага. Ответното дружество на основание чл. 49 ЗЗД, като възложител на работата на юрисконсулта – негов служител и представител по пълномощие, следва да носи отговорност за причинените вреди от противоправното и виновно действие на своя служител, изразяващи се в злоупотреба с процесуално право-недобросъвестно упражняване на процесуално право. Въззивният съд е приел, че извършената злоупотреба с процесуално право е причинила на ищеца неимуществени вреди-негативни преживявания, тревожност и притеснения, отразило се негативно на психиката му, не можел да спи, довело е до общо влошаване на здравословното му състояние, което поначало не било добро, тъй като страдал от хронични заболявания. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид: претърпените неимуществени вреди-болки и страдания; времето, през което по отношение на ищеца е претендирано погасено задължение-около три месеца; обстоятелството, че въпреки посещенията на ищеца в офис на ответното дружество и съобщаването, че е заплатил по-голямата част от вземането по изпълнителния лист, не са предприети никакви действия по установяване възражението на ищеца и уточняване на действителното задължение по изпълнителния лист пред съдебния изпълнител. Отчетени са и обстоятелствата, че ищецът е на възраст 69 г., пенсионер и с хронични заболявания, има доходи от пенсия, инвалидизиран е, както и обстоятелството, че поради претендиране на всички суми по изпълнителния лист, ищецът се натоварва с по-големи разноски по изпълнителното производство.
Касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага множество съображения по съществото на спора, но няма формулиран въпрос. Сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като самото решение било неправилно поради съществено нарушение на материалния закон – разпоредбите на чл. 3 ГПК, вр.чл. 45 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 161 от 08.07.2016 г. по в. гр. дело № 199/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. В настоящия случай няма формулиран правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наведените доводи представляват оплаквания за фактическите и правните изводи на съда, поради нарушаването на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват основание за допускане до касационно обжалване. В производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат преценени от ВКС след допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
При липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос в приложеното изложение към касационната жалба, обжалваното решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно основание, независимо дали е налице допълнителното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпреки това, за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че не е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване. По никакъв начин не е обосновано твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като единствено е преповторен законовият текст с твърдението за наличие на материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена, поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Практиката на ВКС по приложението на чл. 45 ЗЗД е трайна и непротиворечива.
Съобразно изхода на спора, на ответника Е.-П. П.“ АД, [населено място] трябва да се присъдят 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 08.07.2016 г. по в. гр. дело № 199/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. С. Д. от [населено място], да заплати на Е.-П. П.“ АД, [населено място], 100 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.